Читать «Черният отряд» онлайн - страница 176

— Не мога, Гарван. Капитана трябва да остане на мястото си, независимо дали му харесва. Черният отряд трябва да просъществува. А аз съм Черният отряд. Твърде стар съм да бягам от вкъщи. Двамата водим една и съща битка, но аз ще изпълня дълга си към семейството.

— Хайде де, Знахар! Тези продажни главорези…

— Чакай! Задръж! — вложих в тона си повече твърдост, отколкото ми се искаше. Той млъкна. Обясних: — Спомняш ли си онази нощ в Мъжеград, преди да тръгнем след Шепота? Когато четох от Аналите? Какво каза тогава?

Той не ми отговори няколко секунди. После измънка:

— Да. Че си ме накарал да усетя какво значи да си член на Черния отряд. Добре. Почувствах го, дори да не го разбирам.

— Благодаря — извадих още един пакет. Този беше за Глезанка. — Поговори малко с Мълчаливия, става ли? Това е подаръкът за рождения й ден.

Той ме погледна за миг, после кимна. Обърнах се, за да не виждат бликналите ми сълзи. След като се сбогувах с момичето и споделих радостта й от дребния ми подарък, отстъпих от пътя и си поплаках тихичко. Мълчаливия и Гарвана се преструваха на слепи.

Глезанка ще ми липсва. И ще прекарам остатъка от дните си в страх за нея. Тя е безценна, идеална, винаги щастлива. Премеждието в селото бе останало в миналото. Но в бъдещето се изправяше най-страшният възможен враг. А никой от нас не искаше животът да й поднесе подобен ужас.

Изправих се, избързах последните сълзи и отведох Гарвана встрани.

— Не знам какви планове кроиш, не искам и да знам. За всеки случай. Но ще ти кажа нещо. Когато ние с Господарката заловихме Ловеца на души, намерих цяла бала от онези документи, които изкопахме в лагера на Шепота. Явно не ги е предал. Господарката не знае за съществуването им… — обясних му къде да ги намери. — Ще мина по същия път след няколко седмици. Ако са още там, ще видя какво ще открия в тях.

Той ме изгледа. Лицето му беше ледено, безизразно. Мислеше, че смъртната ми присъда е подписана при следващата среща с Окото. Но все пак се насили и каза:

— Благодаря ти, Знахар, ако ми е на път, ще проверя дали са там!

— Добре. Готов ли си да тръгваме. Мълчалив?

Мълчаливия кимна.

— Глезанке, ела тук! — притиснах я силно към гърдите си. — Бъди добра с Гарвана! — разкопчах амулета, който Едноокия ми беше дал, и го завързах около китката й, като се обърнах към Гарвана: — Това ще я уведоми, ако наблизо има неприятелски настроен Покорен. Не ме питай как, но действа. Късмет!

Той остана неподвижен, докато ние се метнахме на седлата. Още беше смаян. Вдигна колебливо ръка и я отпусна.

— Да се прибираме! — казах на Мълчаливия.

И препуснахме по пътя.

Не се обърнахме да погледнем назад.

Това е случка, която никога не е станала. В крайна сметка, нали Гарвана и сирачето загинаха при портите в Чар?

Обратно в братството. Обратно на работа. Обратно към шествието на годините. Обратно към тези Анали, Обратно към страха.

Остават трийсет и седем години до завръщането на кометата. Видението ми сигурно е било лъжовно. Никога няма да живея толкова дълго. Нали?

1

Гик — напречната греда, на която се закрепва и опъва платното, при лодките и яхтите се върти свободно спрямо главната мачта. — Б.пр.