Читать «Черният отряд» онлайн - страница 168

Един поглед към равнината ми показа форвалака. Тя висеше отпусната на кръста си, но знаех, че е жива.

Към Хромия се приближиха още хора. Някои носеха въжета, други — копия с дълги дръжки. Издигахме се още по-бавно. Положението стана налудничаво напрегнато — безопасността е на една ръка разстояние, но на великанска.

В скута ми падна въже. Сержант от Гвардията ми викна:

— Вържи я!

— Ами аз, задник такъв?

С приближаването на зъберите действах възможно най-бързо. Боях се, че ще наруша равновесието на килима. Изкушавах се да вържа разхлабено възел, който да не издържи на опъна. Вече не харесвах Господарката, ни най-малко. Светът щеше да е по-добър, ако я нямаше. Ловеца беше смъртоносен интригант, чиито амбиции бяха пратили на смърт стотици. Беше заслужила съдбата си. Какво тогава се полагаше на сестра й, която бе запратила хиляди по пътя на мрака?

Спуснаха второ въже. Вързах и себе си. Бяхме на метър и половина от върха, но не можехме да се издигнем повече. Хората отгоре опънаха въжетата. Килимът се залюля към стената на Кулата. Спуснаха ни и прътове. Хванах се за един.

Килимът се изплъзна изпод нас.

За миг помислих, че ще падна. В следващия ме издърпаха горе.

Казаха, че на долните етажи се водели тежки боеве. Хромия напълно ме пренебрегна и избърза да се заеме с работа. Аз се проснах на върха на Кулата, щастлив да бъда на твърда земя. Дори успях да дремна. Събудих се в компанията на северния вятър и избледняващата на хоризонта комета. Слязох да взема участие в ендшпила на величествената партия на Господарката.

Тя спечели. Не остана и един жив Бунтовник на сто, повечето от оцелелите бяха дезертирали в началото. Онези топки, които хвърляше Оплаквача, бяха разпръснали зараза. Болестта достигнала критичния си стадий малко след като с Господарката поехме по петите на Ловеца на души. Магьосниците на Бунта не успели да овладеят епидемията. Оттам идваха купищата мъртъвци.

Дори при това положение немалко от враговете се оказали частично или напълно неподатливи, както и не всички от нашите избегнали инфекцията. Бунтът превзел и горния насип.

Планът — в този момент — включвал контраатака на Черния отряд. Хромия бил реабилитиран и трябвало да им помага с войските от вътрешността на Кулата. Но Господарката не била наблизо да нареди нападение. В нейно отсъствие Шепота дала заповед за отстъпление в твърдината.

Вътрешността на Кулата представляваше поредица капани, построени не само от източните войски на Оплаквача, но и от ранените, които бяха внасяни през предишните нощи и лекувани със силите на Господарката.

Всичко завърши много преди да успея да прекося лабиринта и да стигна до събратята си. Когато открих следите им, разбрах, че съм закъснял с часове. Те бяха напуснали Кулата със заповед да осигурят охрана на складовете със запаси.

Стигнах приземното ниво чак след здрачаване. Бях уморен. Исках малко покой и тишина, и може би пост в гарнизона на малко градче… Мозъкът ми не действаше. Имах работа за вършене, спорове за водене, битка с Капитана. Той нямаше да допусне провала на още един договор. Има физически мъртъвци и морални мъртъвци. Събратята ми бяха след последните. Не можеха да ме разберат. Брестака, Гарвана, Шекера, Едноокия, Гоблин — те щяха да ме гледат, сякаш им говоря на чужд език. И как да ги обвинявам? Те бяха моите братя, приятели, моето семейство, и действаха според етиката на тяхната гледна точка. Тази задача лежеше на мой гръб. Трябваше да ги убедя, че имаме по-широкообхватни задължения.