Читать «Черният отряд» онлайн - страница 15

Маймунката в подсъзнанието ми закопня да си обираме крушите на първото високо дърво, да крещим, да замеряме с екскременти и гнили плодове. Втурнах се към най-близката врата, избрах безопасен маршрут до покоите на Капитана и се самопоканих, без да чукам.

Намерих го на походното легло — с ръце под тила, втренчен в тавана. Една-единствена догаряща свещ осветяваше стаята.

— Форвалака е в Бастиона! Видях, че прескача стената… — писуках като Гоблин.

Той изсумтя.

— Чу ли ме?!

— Чух те, Знахар. Махай се. Остави ме на мира.

— Да, сър…

Така значи, самоизяждаше се. Отстъпих към вратата…

Писъкът беше пронизителен и продължителен, и безнадежден, и секна внезапно. Долетя от покоите на Синдика. Извадих меча си, метнах се през вратата — и се блъснах в Шекера. Той падна. Надвесих се над него, втрещен като идиот от светкавичното му завръщане.

— Влизай вътре, Знахар! — заповяда Капитана. — Да те убият ли искаш?

От покоите на Синдика се разнесоха още писъци. Смъртта не подбира.

Дръпнах Шекера в стаята. Спуснахме резетата и барикадирахме вратата. Задъхан, опрях гръб на стената и затворих очи.

Имаше вероятност да си въобразявам, но според мен чух ръмжене и тупкане на лапи наблизо.

— А сега какво? — попита Шекера с обезкървено лице и треперещи ръце.

Капитанът довърши започнатото писмо. Връчи му го с думите:

— Сега обратно.

Някой заблъска по вратата.

— Какво? — изръмжа Капитана.

Дебелата врата приглуши отсрещния глас.

— Това е Едноокия — обадих се аз.

— Отвори му!

Послушах го. Четиримата магьосници и дузина други се изсипаха през вратата. В стаята стана горещо и тясно.

— Човекът леопард е в Бастиона, Капитане! — заяви Тъпана и чак забрави да подчертае вестта с барабанчето си. То сякаш клюмаше на бедрото му.

Още един писък от стаята на Синдика. В крайна сметка въображението ме беше подвело.

— То ще ни извади от строя един по един. Какво ще правим? — попита Едноокия.

Той беше сбръчкан чернокож дребосък, обикновено обзет от странно чувство за хумор. Едър е колкото Тъпана, но една година По-възрастен. Само Че на тяхната възраст това не се броеше. И двамата бяха над стоте, ако може да се вярва на Аналите. Едноокия беше ужасен. Брат му — пред истерична криза. Гоблин и Мълчаливия също потръпваха.

— Може ли да бъде убито?

— Те са почти неуязвими, Капитане.

— Може ли да бъде убито? — повтори той с остър като стомана тон. И той се страхуваше.

— Да — призна Едноокия. Явно ужасът не го втрещяваше колкото Тъпана. — Всяко създание има слаби страни. Дори и онова на Черния кораб. Но тази твар е силна, бърза и умна. Оръжията са напълно безпомощни. Магията е за предпочитане, но и тя не върши много работа…

Досега не бях чувал да споделя за ограничения й занаята си.

— Стига приказки! — сопна се Капитана. — Действаме!

Нашият командир беше непредвидим, но сега се четеше като отворена книга. Яростта и разочарованието му, натрупани от безизходната ситуация, бяха съсредоточени върху форвалака.

Братята запротестираха в хор.

— Мислите върху проблема, откакто открихте, че чудовището е избягало — заяви Капитана. — Решили сте как да постъпите, ако се наложи. Хайде.