Читать «Черният отряд» онлайн - страница 140

— Случайност ли беше? — настоя Едноокия.

— Не. Поне Господарката мисли така — отговорих.

След кратко колебание командирът ни ме осведоми:

— Снощи някой се опита да наръга Гарвана с нож. Глезанка го прогони.

— Гарвана? Глезанка? — смаях се.

— Нещо я събудило. Ударила нападателя по главата с куклата си. Който и да е бил той, избягал.

— Странно.

— Определено — съгласи се Едноокия. — Как Гарвана Продължава да спи, а едно глухо дете се събужда? Гарвана може да чуе и стъпките на мушица. Мирише ми на магия. И то абсурдна. Детето не би трябвало да се събуди.

— Гарвана. Ти. Покорените. Господарката — намеси се Капитана. — Опити за убийство. Среща в Кулата. И ти разполагаш с отговора! Изплюй камъчето!

Колебанието ми пролича.

— Казал си на Брестака, че трябва да се отделим от Ловеца. Защо? Ловеца се отнася добре с нас. Какво се случи, когато хванахте Коравия? Ако се разприказваш, няма да има причина да те премахват.

Убедителен аргумент. Само че ми се искаше съм напълно сигурен, преди да отворя уста.

— Мисля, че се крои заговор срещу Господарката. Ловеца на души и Приносителя на бури вероятно са вътре… — прибягнах до подробности от падането на Коравия и покоряването на Шепота. — Променливия беше наистина разстроен, задето оставиха Обесения да умре. Не мисля, че Хромия има участие. Беше подставен и манипулиран умело. Господарката също. Може би Хромия и Обесения са били нейни привърженици.

Едноокия изпадна в дълбок размисъл.

— Сигурен ли си, че Ловеца участва в заговора?

— Не съм сигурен в нищо. Но и нищо не може да ме изненада. От Берил насам си мисля, че той ни използва.

Капитана кимна.

— Със сигурност. Казах на Едноокия да направи амулет, който ще те предупреди, ако някой от Покорените се приближи твърде много. Не знам дали ще има полза. Струва ми се, че няма да те нападнат отново. Бунтът се раздвижи. Това ще бъде главната грижа на всички.

Веригата на логическите изводи с трясък се затвори. През цялото време фактите бяха налице. Просто трябваше един тласък да се подредят по местата си.

— Мисля, че се сещам за какво става въпрос. Господарката е узурпатор.

Едноокия попита:

— Някой иска да постъпи с нея така, както тя се е отнесла със съпруга си?

— Не. Иска да върне Властелина — уточних. — Е?

— Той все още е там, в земята на север. Господарката просто е спряла завръщането му, след като магьосникът Боманц й е отворил път. Той сигурно държи връзка с Покорените, които са му верни. Боманц е доказал, че е възможна връзка с погребаните в могилните земи. Може би Властелина дори насочва някои от Кръга. Коравия беше същият злодей като всеки Покорен.

Едноокия изпъшка, после предсказа:

— Битката ще бъде изгубена. Господарката ще бъде свалена. Покорените, които са й предани, ще бъдат обезсилени, а войниците й — избити. Но те ще повлекат най-фанатичните участници в Бунта със себе си, което като цяло означава разгром за Бялата роза.

— Кометата е в небесата, но Бунтът не е открил мистичното, си дете — кимнах.

— Аха. Вероятно предположението ти, че Властелина влияе на Кръга, е вярно. Да!