Читать «Черният отряд» онлайн - страница 142

Толкова уверен ли бях, че сме обречени? Дали скептицизмът ми отразяваше общото настроение? Дали армията беше победена, преди да е даден първият изстрел?

Кометата сияеше в небето.

Размислях върху феномена, докато подкарвахме животните към Кулата… И разбрах защо се бави Бунтът. Те се надяваха да намерят своята Бяла роза в последния миг, разбира се. И чакаха кометата да заеме по-удобна позиция, да се приближи възможно най-много.

Измърморих под нос. Гарвана, който се влачеше до мен, натоварен със собствения си багаж и вързопа на Глезанка, изсумтя.

Те не са открили магическото си дете. И не всичко ще стане както го искат — казах.

Той ме изгледа странно, почти подозрително. След това заяви:

— Все още. Все още…

Силно дрънчене заглуши думите му — бунтовническата кавалерия хвърляше копия към пазачите на палисадата. Гарвана не обърна глава. Нападението беше само пробно.

От пирамидата се откриваше страхотна гледка, макар че вътре беше доста претъпкано.

— Надявам се, че няма да останем дълго тук — казах и допълних. — Отвратително място за лечение на ранени!

Бунтът бе преместил лагерите си и ги беше слял в един на километър от блокадата. На палисадата постоянно се водеха сражения. Повечето от войниците ни бяха изтеглени по местата си на насипите.

Защитата на първото ниво се състоеше от служилите на север, подкрепени с войници от гарнизоните на градовете, паднали пред натиска на Бунта. Там бяха разположени общо девет хиляди души, разделени на три дивизии. Командването на центъра бе поверено на Приносителя на бури. Ако аз ръководех стратегията, щях да я вкарам в пирамидата, откъдето да хвърля циклони по врага.

Двата фланга бяха под командването на Лунния хищник и Костотрошача — двамата Покорени, които никога не бях срещал.

На второто ниво бяха разположени шест хиляди души, също разделени на три дивизии. Повечето от тях бяха стрелци от източните армии — корави и много по-непоколебими от хората под тях. Техни командири, отляво надясно, бяха: Безликия, наричан още Безименния, Оплаквача и Нощната сянка. Бяха им осигурени безбройни запаси от стрели. Чудех се как ще се справят, ако врагът пробие първото укрепление.

Третото ниво беше поверено на Гвардията с балистите. Отляво беше Шепота с хиляда и петстотин ветерани от нейната източна армия, а Променливия — отдясно, с хиляда западняци и южняци. В средата, под пирамидата, Ловеца на души командваше Гвардията и съюзническите армии от Градовете на скъпоценните камъни. Войниците му наброяваха две хиляди и петстотин.

А на пирамидата бе разположен Черният отряд, хиляда души с ярки знамена, горди флагове и готови за сражение оръжия.

Така. Грубо казано, двайсет и една хиляди души срещу повече от десет пъти по-многоброен противник. Броят невинаги е жизненоважен. В Аналите са записани много случаи, когато братството е побеждавало при числено превъзходство на врага. Но не и по този начин. Положението бе твърде статично. Нямаше, място за отстъпление, за маневри, а за контраатака не можеше да става и дума.

Бунтът започна по-сериозно нападение. Защитниците на палисадата бързо се изтеглиха, като вдигнаха преградите над трите рова. Вместо да ги преследват, Бунтовниците започнаха да разрушават преградата.