Читать «Черният отряд» онлайн - страница 122

Зората оцветяваше небето, когато вдигнах глава и открих, че дрипавият Ловец на души ме наблюдава. Приличаше на печен на бавен огън и беше покрит с нещо белезникаво, зеленикаво и гнусно. От него лъхаше мирис на дим.

— Започвай да товариш каруците, Знахар — каза с деловия си женски глас. — Капитана ти праща дузина помощници.

Всички транспортни средства, включително дошлите от юг, бяха спрени пред лазарета на открито. Погледнах нататък. Висок, слаб и криво врат силует гонеше конярите към впряговете.

— Губим битката, а? — поинтересувах се. — Хванаха ни неподготвени, нали?

Ловеца пренебрегна последната ми забележка.

— Постигнахме повечето от целите си. Остана само една неизпълнена задача — гласът, който бе избрал, беше дълбок, звучен, обработен глас на ритор. — Сражението може да тръгне и другояче. Рано е да предричаме. Капитана се оказа твърд залък за тази паплач. Но ако усетиш, че положението е неудържимо, подкарвай ранените.

Няколко каруци вече скърцаха към нас. Свих рамене, предадох нареждането и се посветих на следващия ранен, който се нуждаеше от грижите ми. Същевременно попитах Ловеца.

— Ако нещата са под контрол, не трябва ли да си там, да оказваш отпор на Бунта?

— Изпълнявам заръките на Господарката, Знахар. Целите ни са почти постигнати. Бавния и Молеца вече са мъртви. Боязливия е тежко ранен. Променливия изпълни своята част от коварния план. Малко остана докато лишим Бунта и от последните му генерали.

Обърках се. Противоречиви мисли търсеха път към езика ми и се трупаха една върху друга.

— Но защо не опитаме да ги разбием тук? — избъбрих, но не се сдържах да изтърся: — Тази нощна акция се отрази зле на Кръга. Първо Грапата, после Шепота. Сега Бавния и Молеца.

— Но остават Боязливия и Коравия. Да. Те ни побеждават отново и отново, но всеки път силата им се изцежда…

Той погледна в подножието на хълма. Малка групичка вървеше към нас. Гарвана я предвождаше. Ловеца се обърна към превозните средства. Обесения беше спрял да ръкомаха, застинал в странна поза: човек, заслушан в нещо недоловимо. Внезапно Ловеца на души продължи:

— Шепота е пробила стените на Скрежоград. Нощната сянка е сключил споразумение с предателските Говорещи камъни в Долината на страха и приближава предградията на Влъсканград. Безликия е в Долината, напредва към Житенград. Казват, че Пакета се самоубил снощи в Адеград, за да не бъде заловен от Костотрошача. Нещата не стоят толкова зле, колкото изглеждат на пръв поглед, Знахар!

Да бе, как ли пък не, помислих си. Това е на изток. А ние сме тук. Не можех да се вълнувам от победи на четвърт свят разстояние. Тук ни мачкаха и ако Бунтът пробиеше към Чар, събитията на изток ставаха маловажни.

Гарвана спря хората си и се приближи към мен сам.

— Какво да правим?

Предположих, че Капитана ги е пратил. Значи със сигурност бе наредил отстъпление. Не би играл игрички заради Ловеца.

— Товарете в каруците онези, чиито рани са превързани… — впряговете се подреждаха в стегната колона. Прати с всяка каруца около дузина от способните да ходят. Ние с Едноокия и останалите ще продължим да режем и да шием. Какво има?