Читать «Черният конник» онлайн - страница 98

Между тълпата премина одобрително шумолене. Есхач, суровият и кален в премеждия Есхач, избърса една появила се в очите му сълза.

— Владимир се показа недостоен за великото призвание да бъде вожд на един така славен народ, като народа на българските славяни — продължи старият княз. — Той презря славянската титла княз и се нарече пак хан. Той се отрече от името си Владимир и взе старото Расате. Но той извърши и нещо по-лошо. Владимир поруга братството между славяни и българи и изправи брат срещу брата. Колко честни домове бяха изпепелени в Плиска? Колко невинна кръв се проля? Всичко е негово дело. Затова, аз, предишният княз Борис и божи служител Михаил, не мога да имам милост към него, макар че ми е син. Със силата на онази власт, която бог и моите славни предци са ми дали и която вие днес ми възвърнахте, аз му отнемам княжеския сан и повелявам да бъде затворен на моето място в тъмницата, докато реша каква да бъде съдбата му.

За втори път хората зашумоляха одобрително, но никой не отмести поглед от беловласия старец. Сега трябваше да последва най-важното и най-интересното — кого щеше да короняса Борис за княз. По-голямата част от събралите се люде мислеха, че Борис отново ще заеме престола на българските князе. Други очакваха да бъде коронясан Симеон. И само най-разпалените глави вярваха, още, че е възможно да запази короната за Черноризец Храбър.

Борис се забави и полека огледа сбрания наоколо народ. Дали търсеше между тях стройната фигура на черния конник? Или се стремеше да отгатне тайното желание на всеки един? Или пък най-сетне се стремеше да разбере как ще бъде приет изборът, който той вече беше направил?

Старецът издигна окръженото си от бяла коса и брада лице и рече ясно:

— За княз на славяно-българското княжество оставям Симеон!…

Укорително мърморене посрещна тези думи, мърморене, в което имаше и неодобрение, и порицание, и глуха враждебност.

— По род Симеон заслужава княжеската корона — продължи Борис, но гласът му като че ли бе загубил част от предишната си твърдост, сякаш сам не бе сигурен дали не извършваше грешка и несправедливост. — Но като му давам короната, която е стояла на главата на Испериха и Кардама, на Крума и Омуртага, аз го предупреждавам и заявявам пред целия народ, че и него ще постигне Владимировата участ, ако само в него отстъпи от Христовата вяра и от великото единство на славяни и българи.

Симеон пристъпи напред. Къдравата му брада трепереше от вълнение.

— Заклевам се пред тебе, татко, пред народа и пред бога — високо произнесе той, — че няма да измамя доверието ти и ще посветя живота си за прослава на нашата родина.

Няколко неуверени гласа извикаха „Да живее княз Симеон!“ но множеството остана хладно и сдържано, дори някои се обадиха достатъчно високо, за да бъдат чути: „А Черноризец Храбър?“