Читать «Черният конник» онлайн - страница 86

Навън той се огледа, но не видя тримата си придружници. Това му се стори чудно. Запита за тях стражите, които охраняваха главната порта на двореца, но и те не можаха да му кажат нищо повече. За миг Есхач се поколеба дали да се върне и да поиска охрана от княза, и веднага схвана безсмислието на такъв опит — ако имаше нещо да се случи, то не би било чуждо на Владимир, пък и среднощното му повикване очевидно е било с волята на княза. Затова Есхач сложи ръка на дръжката на меча и закрачи в нощта.

Оставаха не повече от стотина крачки до дома му, когато внезапно пред него се изправиха две фигури. Есхач изтегли меча, спря и запита високо:

— Кои сте вие?

— Аз съм Харон, Есхач. Дошъл съм да пренеса душата ти в ада.

Есхач позна гласа на боритаркана. Значи това е била целта на среднощното му повикване! Мигновено боилът разбра, че трябва да умре. Не, той не се уплаши — участникът в десетки сражения, воинът с осемнадесет белега от рани, които бяха всичките отпред и нито един на гърба, отдавна не се плашеше от смъртта. Но той съжали, че не е с двадесетина години по-млад, за да освободи българското княжество от този злосторен пришълец или поне да продаде скъпо кожата си.

— Не — каза Есхач. — Ти си вампир-лешояд, който броди нощем да търси мърша.

Тази обида, шибната като камшик в лицето на боритаркана, го разгневи. Той извади меча си и направи няколко крачки напред.

— Ще платиш за невъздържаните си думи, старче. Пази се!

— Ще бъде честен двубой — намеси се Цок. — Аз ще следя да се спазват правилата.

В жълтата светлина на луната Есхач позна кавхана.

— Честен двубой? Този младеж, който живее от меча, ще се бие срещу един старец и това наричате честен двубой, а не убийство?

— Няма значение — каза Цок. — Никой не те е карал да остаряваш.

— Добре, но искам първо да се бия срещу тебе, лалугер такъв, пък нека тогава боритарканът ме заколи.

Този обрат не беше по вкуса на кавхана. Неволно той се скри зад гърба на Хорациус и оттам извика:

— Не може. Ти обиди него, не мене…

— Достатъчно бъбрихме — рязко отсече Хорациус и вдигна меча. — Да почваме вече.

Старият боил зае бойна стойка и протегна въоръжената си десница напред. С нехайна стъпка боритарканът се приближи до него. Мечовете им се срещнаха със зловещ звън.

В този миг, сякаш изникнала от недрата на земята, край тях се появи една черна фигура.

— Стой! Не предпочиташ ли да се биеш срещу мене, Хорациус Барка?

— Черноризец Храбър — извика Хорациус. В гласа му се долавяше искрена радост. — Ах, негоднико. Падна ли ми най-сетне в ръцете?

— Паднах ти — присмя се с престорен глас Черноризец Храбър. — Бях ти обещал да дойда нарочно за тебе и ето дойдох. Под кафтана ти носиш ризница, нали? Значи сме при равни условия. — Той се обърна към стария боил: — Дръпни се, Есхач. С този човек имаме да уреждаме стари сметки.

— Приемам — съгласи се боилът. — Но аз пък ще разчистя сметките си с този лалугер. Извади меча, Цок. Извади меча, ако не искаш да те заколя като агне.