Читать «Черният конник» онлайн - страница 88

Той се отдръпна повторно. Бе задъхан и в ръката си усещаше вече лека умора. Дали не сънуваше? Дали той, Хорациус Барка, героят от стотици двубои, който обичаше да се нарича сам „крал на меча“, не бе срещнал преоблечения и маскиран бог на войната? Внезапно го обзе гняв, стихиен и неудържим гняв. Той предпазливо приближи врага си и каза хрипливо:

— Внимавай сега, черноризче. Испански удар! До днес никой не е успял да се спаси от него.

Той направи измамно движение, хвърли се напред и мушна там, където трябваше да бъде сърцето на противника му. Но случи се нещо неочаквано. Черноризец Храбър отговори с късо, едва доловимо движение, което беше достатъчно, за да отклони меча на Хорациус, подскочи напред и в миг се озова зад защитата му, като пълен господар на положението. Но маскираният воин не се възползува от предимството си, а се отдръпна и каза просто:

— Мавританска защита. — Гласът му звучеше така безстрастно, сякаш не се биеше на живот и смърт, а преподаваше уроци по фехтовка.

Хорациус гледаше слисано, местеше поглед от меча до противника си и като че ли не вярваше на очите си.

— Този човек е луд! — възкликна Есхач, който в дългия си живот на воин не беше виждал нищо подобно.

— Бъди спокоен, Есхач. Свършвам. — Черноризец Храбър се обърна към боритаркана. — Сега внимавай ти, Хорациус Барка. Славянско нападение!

По-късно Есхач много пъти напразно се опитваше да обясни онова, което последва. Черноризец Храбър нападна, нанесе няколко бързи, добре пресметнати удари, които целяха да отклонят оръжието на боритаркана, после се стрелна така стремително напред, че снагата му прелетя успоредно на земята и в следния миг мечът му прониза шията на Хорациус точно там, където свършваше ризницата му. След още един миг Хорациус лежеше в краката на победителя си, а от раната му бликаше черна кръв. Тялото му потрепера, изпъна се и замръзна неподвижно.

Боритарканът, страшилището за всички славяни, беше мъртъв.

Черноризец Храбър прибра меча си.

— Иди разкажи всичко на твоя господар, Цок — обърна се той към изумения кавхан. — Кажи му още, че е дошъл неговият ред.

Щом разбра, че е спасил живота си, Цок побърза да се отдалечи по посока на „Ханската твърд“. Тогава Есхач поиска да благодари на спасителя си, но не успя.

Черноризец Храбър махна ръка за сбогом и с бързи безшумни стъпки се отдалечи.

От съседните къщи се показаха първите любопитни.

VI

С най-ранните лъчи на утринното слънце Есхач излезе от дома си. Още от първите крачки по улиците той усети, че в Плиска цареше необикновено оживление — стъгдите и пътищата бяха пълни с народ, който шумеше и се вълнуваше. Боилът разбра, че нощната случка не беше вече тайна за никого. Това личеше в по-дълбоките от друг път поклони на людете, в съучастнически усмихнатите лица, в приветливите погледи. Плиска тържествуваше и старият Есхач бе един от виновниците за това тържество.