Читать «Черният конник» онлайн - страница 84

— Е, какво ще правим сега? — каза той гласно.

— Нека първо аз да запитам нещо, господарю — рече вместо отговор Хорациус. Той очевидно бе мислил върху случката и сега искаше да провери заключенията си. — Защо трябваше досега да пазиш и покровителствуваш този Есхач?

— Аз съм покровителствувал Есхач? — искрено се учуди ханът. — Кое те кара да мислиш така?

— Това, че той е още жив. Всеки друг на негово място отдавна би се преселил при дедите си — той поддържа връзки с твоя баща Борис, който съвсем не е между доброжелателите ти; към тебе се държи дръзко и предизвикателно; даде подслон на явния подстрекател Наум; дъщеря му, а може би и не само дъщеря му се среща с Черноризец Храбър; вчера разговаря с ичиргу-боила и той изчезва още същата нощ… Да изреждам ли повече? От това, което казах, не личи ли, че Есхач, дори и да не е ламята, то положително е една от главите й? А щом тази глава още не е отсечена, значи, че ти, господарю, си я закрилял.

— Есхач е идол на войската — без да ще, се заоправдава Владимир. — Посегнем ли на него, войската ще се обърне срещу нас.

— А така го оставяме да беснее и да заразява и други със своя бяс. Преди малко ти питаше какво да правим. Ето моето мнение — първо Есхач — Хорациус направи движение, като че ли преряза гърлото на някого, — после на всички като него.

Защо Владимир се чувствуваше така уморен? Какво бе станало с него? Само допреди няколко месеца той решаваше бързо, без колебание, с царствена твърдост на самодържец, а сега бе нерешителен, мек и неуверен. Всяко предложение му се струваше съмнително по стойност, а сам бе неспособен да даде по-добро.

— Как смяташ да стане това? — запита той.

— Ще го извикаме довечера, за да го разпитаме за разговора му с Окорсис. Ще го пуснем да си отиде сам, без свидетели. Останалото ще направя аз.

Хорациус забеляза, че Владимир продължава да се колебае, и побърза да добави заплашително:

— Това е последното средство, господарю. Не се ли възползуваме от него…

— Добре — отпуснато реши ханът. Но той си спомни одевешните си мисли за себичната храброст на Хорациус и глупавата вярност на Цок и прибави: — Но с тебе ще дойде и кавханът.

Боритарканът трепна. За пръв път към него се изказваше подобно недоверие.

— Кавханът? Нима вече нямаш вяра в мене, господарю?

— Не е въпрос за недоверие, а за сигурност — бързо отговори Владимир и веднага съжали за думите си — нелепо беше да се каже, че в сражение Цок може да бъде с нещо полезен на човек като Хорациус. Затова завърши: — Сега ме оставете сам. Да видим какво ще направите довечера.

V

Силни удари по вратата разбудиха стария Есхач. Той скочи, грабна меча и както беше по долни дрехи, изскочи навън. На чардака се сблъска с Наума.

— Кой тропа? — високо попита боилът.

— Стражи на хана. Търсим великия боил Есхач.

— Аз съм. Какво има?