Читать «Черният конник» онлайн - страница 75

И още нещо я измъчваше. Тя знаеше, че под всекидневната си залисия Плиска представляваше един кипящ котел, в който бушуваше народният гняв, че се готвеха велики дела. Всеки честен човек вземаше участие в това начинание — богат или сиромах, стар или млад, мъж или жена. Тя беше сигурна, че и хората около нея не бяха чужди на общото дело. Баща й, Наум, слугите, дори и този чипонос палавник Марко бяха посветили силите си на общото дело, а само тя, Кремена, която преди бе слушала и споделяла дръзките мечти на Черноризец Храбър, бе останала настрана, като че ли тя единствена не заслужаваше да й се доверят.

Баща й не даваше и дума да се продума за нея. Това, според него, „не беше женска работа“. Веднъж тя бе заприказвала отец Наума, но той й бе отговорил със смях да си гледала премените и накитите, защото още не се били свършили мъжете в Плиска. Дори бе достигнала дотам да търси доверието и приятелството на малкия Марко, но хлапакът унищожаваше с охота сладките и плодовете, които му подаряваше тя, ала не проговаряше нито дума, когато Кремена започваше да го разпитва издалеко.

След като мисли дълго, един ден Кремена се нарочи за нещо и отиде у Лазарови, защото в мълвата на людете той бе близък човек на Черноризец Храбър. Посрещна я добре. Този великан, който я надвишаваше с две глави, беше иначе сърдечен и простодушен добряк. Той поговори с нея, поразпита я за това-онова и тя се окуражи да му каже:

— Чичо Лазаре, искам и аз…

— Какво, Кремено?

— Не знам как да ти го кажа. Знам, че всички се готвите за големи работи и искам и аз да помогна според силите си.

Той я изгледа със сините си добряшки очи и изведнъж прихна в смях, от който къщата се разтресе, сякаш навън бе избухнала буря.

— Ти? Ти? — задъхано повтаряше той. — Ти искаш?…

Кремена го гледаше разсърдено и обидено.

— Аз. Щом посвещавате и децата, няма защо да пренебрегвате мене. Кажи право, чичо Лазаре, няма ли между вас жени?

Простосърдечният и прям човек не се опита нито да скрие истината, нито да отрече своето участие в делото.

— Има. Но те са такива жени — наложници на хана и боилите и продажници, — че ти не можеш да се сравняваш с тях. — Той бе забелязал, че смехът му я огорчи и затова бе престанал да се смее. — Те ни донасят какво си говорят другите. А ти? Какво би могла да ни помогнеш ти?

Девойката се изчерви и сведе поглед надолу, Лазар взе един подпрян до стената меч, извади го от ножницата и й го подаде.

— Дръж! Протегни го напред. Ако ръката ти го удържи, докато преброя до десет — ще направя всичко, каквото поискаш.