Читать «Черният конник» онлайн - страница 8

Ханът почака още малко, после с кимване на глава повика ичиргу-боила Окорсис и му прошепна нещо. Окорсис излезе, върна се скоро и отдалеч кимна утвърдително. След малко вратата повторно се отвори и в нейното очертание се показа старият княз Борис, който се облягаше на ръката на Есхач. Залата онемя — никой не бе очаквал да види тук Есхач, а идването и на Бориса доведе боилите до изумление.

Борис се огледа. Очите му мятаха светкавици. С мълчалив жест Владимир му показа крайната масичка, отреждана обикновено за най-низшите по сан гости. Борис и Есхач спокойно прекосиха залата и седнаха на ниските столчета.

Ханът вдигна чашата си, която изкусен златар бе изковал като извит рог.

— Наздраве!

— Наздраве! — отговори гърлено хорът на благородниците. Само Борис и Есхач не посегнаха към чашите си.

— Защо, драги татко — иронично подхвърли през залата Владимир, — не вдигнеш чашата си?

Старецът отговори с глух, но твърд глас:

— Не мога да пия вино там, където Крум е редял своите закони, където великият Омуртаг е подписвал победните си договори с византийци, франки и маджари, където аз поставих българската корона на главата си и приех Христовата вяра. Това вино осквернява паметта на бащите ни.

Предизвикателството бе запратено право в лицето му и Владимир с мъка преглътна обидата — за българите паметта на дедите беше свещена и онзи, който не я тачеше, се смяташе опозорен завинаги.

— Някога внуците ни ще казват още: „Където и великият хан Расате вдигаше пълна чаша за прослава на всемогъщия Тангра“.

— Не, те ще казват: „Някога в тази зала се говореше за бран, за славни подвизи и велики дела, а безумният княз Владимир я превърна в място за пиянство, гощавки и разпутство“.

Ханът остави чашата.

— Остър е езикът ти, старче, но накриво реже. Добре, да не пием… докато ти си тука… Да пристъпим тогава към онова празненство, което съм подготвил нарочно за тебе.

Той плесна три пъти с ръце. Разтичаха се слуги и роби, разстлаха алена черга в средата на залата и туриха върху нея кръгъл пън. После няколко стражи въведоха обезоръжения, с оковани на гърба ръце копан Винех.

Младият воин забеляза кръглия пън, пребледня и залитна. После се съвзе и изправи глава — той разбра участта си, знаеше, че не може да чака милост, и реши да умре като боец. Огледа се бавно и срещна погледа на Есхач. „Тъй ли ми се отплати за верността ми?“ — мълчаливо казаха очите му.

Есхач издържа погледа му, после издигна очи нагоре, като че призоваваше небето за свидетел, и поклати отрицателно пръст. Винех кимна глава — от блестящите въгленчета в очите на стария боил, от бледността му и от знака той бе прозрял истината.

— Този човек — високо произнесе Владимир — е копанът Винех. Той бе отрупан с милостите ми, а ми отвърна с подлост и предателство. Затова ние ще го изпратим да служи на вечните духове на земята, за прослава на боговете и за назидание на онези, които ще поискат да следват делата му. Паган!

Напред пристъпи едно неимоверно пълно тяло, поставено върху чифт къси, тънки и криви крака.