Читать «Черният конник» онлайн - страница 29

— И апостол Петър е дал главата си за вярата! — каза Наум.

— Обаче петнадесет столетия преди него Еклисиаст е казвал: „По-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв“ — веднага възрази Симеон. — Но ако трябва да се следва примерът на свети Петра, защо ти сам, брате Науме, не поведеш народа срещу Владимира?

Тази толкова нелепа мисъл не беше никога минавала през ума нито на Наум, нито на стария Борис и сега ученикът на Кирила и Методия изведнъж се видя притиснат до стената.

— Аз не съм княжески син — отговори той неуверено. — Пък и съм по-полезен като народен просветител, отколкото като воин.

— Позволи и на мене да имам същото добро мнение за себе си. А ти, Есхач? Защо ти да не поведеш борбата срещу княза? Ти поне си воин, храбър си и народът те познава и обича.

— Не от страх, Симеоне — гордо и прямо рече Есхач. — Ако се намери вожд, аз пръв ще застана до него. Виждал съм много пъти смъртта и не се плаша от нея. Но за това дело се иска човек колкото смел, толкова и хитър. А аз никога не съм имал хитрост пък и десницата ми вече отслабна за тежестта на меча.

— Но Наум иска глави за секирата на палача. Иди и легни ти на дръвника.

— Такава смърт ще бъде глупава и безсмислена.

— Същото мисля и аз за себе си. Извинявай за нескромността ми — насмешливо каза Симеон.

Не беше по силите на тези простодушни хора да мерят сили в словесен двубой с него, най-добрия диалектик на Магнаурската школа, който бе излизал победител в стотици спорове с много по-опитни противници. И сега те чувствуваха, че правото е на тяхна страна, но не можеха да се освободят от хитрите капани, които им бе поставил Симеон.

— Е, с една реч, ти пак ще откажеш — глухо изръмжа Борис.

— Ти сам видя, татко, че това, което искаш от мене, е неизпълнимо. — Симеон се изправи. — Но нека ти кажа друго. Вие тримата злоупотребявате с търпението на княза, забравяте се и това може да докара заслужени беди върху главите ви. Пазете се и се вразумете. Не си търсете сами злото.

Сякаш в потвърждение на думите му в същия миг на вратата се похлопа и веднага след това в стаята самоуверено прекрачи Хорациус Барка. Под тънките му черни мустачки се гушеше надменна и подигравателна усмивка. Той хлъзна поглед по четиримата мъже и спря настойчиви очи върху Наума.

— Дошъл съм за тебе — произнесе отчетливо.

Лицето на Наум побеля като снега, който бе покрил столицата, но гласът му запази твърдостта си:

— Животът ми е посветен на бога. Готов съм!

— Животът ти не ми е нужен… засега — присмя се Хорациус. После продължи сериозно: — От името на нашия светъл господар, великия хан Расате — той нарочно натърти това име, — заповядвам ти от днес нататък да не си показваш носа навън от дома, в който живееш. Предупреждавам те, че ако пристъпиш прага на дворната порта, ще бъдеш предаден на най-строга казън. Тръгвай веднага!