Читать «Черният конник» онлайн - страница 31

Той пресече улицата и премина от онази страна, която беше в сянка. Той сякаш очакваше нещо — яздеше бавно, от време на време спираше и се ослушваше. Движенията му бяха сигурни, отмерени, но в тях се забелязваше и напрежение.

Изведнъж конят спря, изпръхтя глухо и наостри уши. Ездачът ласкаво го поглади по врата.

— Чувам, Арап, чувам ги и аз. Идат! Бъди търпелив, стари друже. Не бива да направим грешка.

Те се притаиха до някакъв каменен зид и замръзнаха неподвижно, като че не бяха живи същества, а една цяла статуя от чер мрамор.

Прозвучаха стъпки. Откъм „Ханската твърд“ се зададоха десетина воини, които вървяха по средата на улицата и разговаряха шепнешком. Бяха въоръжени, а един от тях носеше тлееща факла. Черният конник се превърна целият в слух.

— Не е тази — каза един глас. — Къщата на Лазар е малко по-нагоре.

— Да не сбъркаме! — отговори друг. — Иначе боритарканът ще ни нареже на парчета.

— Аз ще ви водя — изрече пак първият. — И с вързани очи ще намеря портата.

— Та нали се разбрахме? — обади се трети глас, който звучеше началнически. — Разбиваме вратата и се втурваме вътре. Вие шестимата ще се справите със слугите. Аз с двама души отивам направо да разпоря търбуха на Лазара. А ти, Исбул, ще подпалиш къщата от четирите страни. Ясно ли е? Свършваме работата и веднага офейкваме. Никакви грабежи!

Групата отмина нататък. Сянката на конника се плъзна след нея, безшумна и недоловима като нощно привидение.

Нападателите дойдоха при вратата на Лазар и я огледаха.

— Не можем я разби — тихо каза началникът, който беше десетник от дворцовата стража. — Дебела и яка порта е направил този обесник.

— Не можем да я разбием, но можем да я отворим — прошепна друг. — Помогнете ми да се кача на оградата.

Няколко души го вдигнаха. Той скочи от другата страна на зида и още преди да лавнат кучетата, отмахна резето, което поддържаше вратата.

— Ха сега! — извика десетникът и хората нахълтаха в мирно спящия двор.

Черният конник, който стоеше наблизо, чу един вик „Стой!“, последван веднага от нечовешки стон. Едва тогава той пришпори коня си и се хвърли с обнажен меч в отворената врата.

Онова, което последва, продължи по-малко време, отколкото е необходимо да се преброи до сто. Непознатият отмъстител удари нападателите откъм гърба и докато да се опомнят, трима от тях се гърчеха на земята в предсмъртни мъки. Той забеляза Исбул, който бе разпалил факлата и се бе навел над купчина слама, натрупана до дървената къща. С два скока конникът се озова при него, последва мощен удар и факлата заедно с ръката на коварния подпалвач отлетя настрана.