Читать «Черният конник» онлайн - страница 24

Този отговор обърка хана. Човек със зло, но безхитростно сърце, той не можеше да се добере изведнъж до истината. Владимир мисли дълго и след това запита останалите:

— А вие какво ще кажете?

— И аз, ювиги хане — започна шишкавият Паган, — чух за делата на Сондоке багатур. — Чух и за ритниците, които му е подарил Драгота. Сигурно работата е така, както казва ичиргу-боилът.

Кавханът Цок обичаше при такива случаи да изчака, докато разбере накъде ще задуха вятърът на ханската воля, и едва тогава да изкаже мнението си. Сега той бе забелязал объркването на Владимир, усети, че облаците над главата на Драгота се разсеяха и затова каза:

— Пази се да съдиш прибързано, светли господарю. Сондоке ти е верен човек, но този път май те заблуждава. Лоша слава ще ти донесе една несправедлива присъда. Аз мисля, че Драгота е невинен.

— А ти какво ще кажеш, Хорациус Барка?

Опитен в изучаването на езиците, за двата месеца, откакто беше в двора на Владимир, Хорациус бе научил достатъчно български, за да може, макар и с грешки, да разговаря без помощта на тълмачите.

— Аз съм много видял и патил, славни хане — Хорациус отдавна бе разбрал, че в Големия дворец на Плиска е много по-полезно самодържецът да бъде наричан хан, а не княз. — В много дворци съм живял, с много крале съм говорил, много мъдрост съм събрал. Ето каква е тази мъдрост: „По-добре е да пострадат сто невинни, отколкото един виновен да остане ненаказан“. Това е!

Владимир не проумя веднага смисъла на думите му, но щом го разбра, и лицето му се проясни. Това уплаши Окорсис — много пъти вече хитрият чужденец бе налагал мнението си, а това сигурно водеше до отслабване на неговото, на ичиргу-боила, влияние върху Владимира. За него бе съвсем безразлично каква ще бъде съдбата на Драгота, но сега, като спасяваше себе си, той се застъпи и за неговото спасение.

— Думите на нашия гост са умни, но опасни — каза той. — Ако осъдиш един невинен, господарю, народът ще те намрази, ще се отвърне от тебе и пак ще обърне поглед към онези сладкодумни християнски попове.

— Кой говори за съдене? — възрази Хорациус Барка. — Според мен, съвсем достатъчно е на този славянин да се направи една хубава шега.

— Каква? — запита Владимир.

— Остави на мене, славни хане. Нека аз бъда шегобиецът, пък после ти ще кажеш думата си.

Бодър, свеж и спокоен, Хорациус Барка се яви на утрото пред българския самодържец.

— Голямо чудо е станало тази нощ, славни хане. Някакви непознати люде са подпалили дома на багаина Драгота и промушили коварното му сърце.

Владимир се усмихна доволно, съучастнически и пак си помисли: „Този човек трябва да стане мой!“

— Това не е всичко. Като минавах тази сутрин нататък, видях, че на оградата тези люде са оставили бележка на славянски и ромейски: „Така наказва Тангра онези, които се отричат от него“. Е, харесва ли ти шегата, славни хане?

— Юнак си ти, Хорациус Барка, и аз ще те възнаградя богато. — Владимир помисли малко и запита: — Отдавна едно желание стои на устните ми и все не съм го изричал. Кажи, Хорациус, съгласен ли си да се откажеш от службата си при крал Арнулф и да останеш при мене? Тук ще намериш всичко, каквото сърцето ти пожелае. Ще те направя боритаркан на престолнината, ще ти дам хубав дом и ще го напълня с богатства. Кажи, съгласен ли си?