Читать «Черният конник» онлайн - страница 14

Симеон застана до колесницата и вдигна глава.

Слънцето, на което той очевидно не бе привикнал, го заслепи и той запремига безпомощно.

От един от горните прозорци на двореца прозвуча висок и подигравателен смях — смехът на Владимир.

Борис оброни глава. По бузите му се стекоха скръбни сълзи.

Владимир спокойно изкачи стъпалата на подиума, седна на престола, отметна с привичен жест трите плитки на косата си и облегна ръце на меча. На лицето му бе изписано толкова нескривано удоволствие, че немците пристъпиха през залата по-твърдо и обнадеждено. Единият от тях, възрастен човек с благородна осанка, излезе малко напред, размаха украсената си с перо шапка и направи поклон, който много зачуди българите — вместо да падне на колене и да превие кръст, той само протегна единия си крак, сви другия и приведе глава.

— Слава на твоя меч! Щастието и победата да бъдат винаги с тебе и с княжеството ти! — произнесе той на латински.

Тълмачите бързо преведоха думите му. Владимир кимна одобрително.

— Аз — продължи пратеникът, — рицарят Хуго фон Бернхайм, маркграф на Тицен и Алтщадт, уста и ухо на славния ми господар Арнулф, крал на всички немци, ти заявявам: нося ти привет и дружеска прегръдка от моя владетел.

— Бъди добре дошъл ти и хората ти — отговори Владимир и тълмачите побързаха да превърнат думите му в латински. — В моя дом вие ще бъдете скъпи и почетни гости.

— Като скромен дар от моя властелин приеми, о светли княже, тези нарочно за теб изработени неща.

Пажовете и херолдите излязоха напред и оставиха в краката на княза топове от тежко кадифе, един нож с тънко лезвие и с дръжка, покрита със скъпоценни камъни, и два златни бокала, по които сръчни ръце бяха гравирали ловни сцени.

Ако крал Арнулф и Хуго фон Бернхайм бяха очаквали, че тез скъпи дарове ще направят впечатление на българския княз, то се бяха много излъгали. Почти без да ги погледне, Владимир кимна с истинско варварско безгрижие на прислужниците и те отнесох даровете — капки в морето на несметните богатства, които изпълваха двата двореца на Плиска. Тази действително царствена надменност отново смути немския рицар.

— Моят властелин, който отдавна иска да установи дружеска близост с тебе, ме изпрати…

— Приемам всичко — с несравнима небрежност го прекъсна Владимир, а лицето му продължаваше да сияе от доволство. — Днес е щастлив, много щастлив за мене ден. Затова и милостите ми ще се излеят върху вас. Всичко, каквото иска моят брат Арнулф, ще бъде изпълнено.

— То е много малко, светли княже — побърза да каже рицарят. — Единственото желание на моя господар е да престанеш да доставяш сол от твоите солници на онези диви моравци и на техния богоненавистен Светопълк, който непрестанно крои пагубни планове срещу немския род.

— Да бъде! — реши Владимир. — Ти, рицарю, друг път ще ми кажеш причината за това желание на Арнулфа. Но то ще бъде изпълнено. От днес нито щипка сол от моите карпатски солници не ще премине повече границата на Светопълка. А вие оставате мои гости. Още тази вечер във ваша чест ще уредя голямо празненство — да видите какво значи да имам щастлив, много щастлив ден.