Читать «Черният конник» онлайн - страница 12

Северният или горният край на Плиска изобщо не приличаше нито на град, нито на село. Тук по обширни ливади пасяха стада, препускаха чарди от пъргави дребни кончета. Малоимотни земеделци бяха оградили малки нивички с колиба в единия край — единственото им имане. Техните жилища съвсем не приличаха на богаташките. Тези бедняци се подслоняваха във влажни землянки или в сламени колиби, където летните дъждове и зимните ветрове свободно проникваха. А често пъти цялото им имущество се състоеше от една черга и няколко ощърбени, полусчупени гърнета…

Такъв беше престолният български град — пъстър и шумен, жужащ като кошер, град на труда и безделието, на порока и смирението, на разкоша и нищетата.

V

През един топъл септемврийски следобед във великата престолнина цареше необикновено оживление. Този ден сякаш бе най-голям празник — наковалните на ковачите мълчаха, грънчарниците бяха онемели, сергиите на купците пустееха. Всички, мало и голямо, беден и богат, се бяха струпали край празнично украсения път, който свързваше Големия дворец с източната порта на вала. А днес този път бе съвсем неузнаваем — каменната му застилка изобщо не можеше да се забележи под дебелия килим от чемширени клонки, цветя и шарени черги. Около него тълпата шумеше, блъскаше се, на места се разменяха ругатни, другаде — пестници, всеки се мъчеше да бъде напред, да си осигури местенце, откъдето да вижда най-добре. Стражи, облечени в най-хубавите си дрехи, напразно сновяха надолу-нагоре и се мъчеха да въдворят някакъв ред.

Пред външния вход на вала се бяха строили стотина стражника от личната свита на Владимир и техните изпънати стройни тела и ослепително лъснатите им брони и шлемове, които блестяха под ниските лъчи на слънцето, караха хилядите зяпачи да тръпнат от завист и възхищение. На кулите при източната порта на „Ханската твърд“, уловили лъха на планинския ветрец, се вееха разноцветни пряпорци и конски опашки.

Плиска се готвеше да посрещне пратениците на могъщия немски крал Арнулф!

Не мина много време и далеч откъм изток се вдигна облак прах — идваха! Тълпата за последен път зашумя и после изведнъж утихна така, че се чу дори лаят на гладните кучета на горнокрайненците.

Пратениците, внушителна група от двадесетина конника и три колесници, придружени от още тридесетина български съпровождачи на коне, приближиха на около един хвърлей от вратата и спряха неподвижни. Един тръбач издигна до устните си дълга, права, непозната по тези краища тръба и от нея излетяха игриви бодри звуци. В отговор на двете кули до портата изникнаха по четирима воини с медни рогове в ръце и изсвириха приветствен сигнал. Тогава от групата на чужденците излезе напред млад русокос херолд с пъстра дреха и чудновати къси бухнати гащи, който извика високо на латински:

— Мирни пратеници носят вест и поздрав на великия български княз Владимир от Арнулф, могъщия крал на всички немци!

Лично кавханът Цок излезе от вратата, поклони се и отговори зазубрените също на латински думи: