Читать «Черният конник» онлайн - страница 11

Вътре в оградата на Малкия дворец бяха разположени още дворцовата църква, която Владимир се бе заловил да превърне отново в езически храм, щерни за вода и складове, жилища за многобройните стражници, слуги и роби.

Освен двата двореца във Вътрешния град бяха и къщите на кавхана, хан-боила коловър, ичиргу-боила и на още няколко най-верни на княза благородници.

Четири здраво укрепени порти съединяваха Вътрешния с Външния град. Те имаха отвън желязна врата, която се спущаше и вдигаше отвесно по нарочни улеи в камъните, и отвътре втора от дебело дъбово дърво, обковано с желязо.

Всъщност Външният град далеч не приличаше на истински град. Той съвсем не бе плътно изпълнен с къщи, дворове и улици, а се състоеше от отделни малки селища, по-близко или по-далеч едно от друго, с празни места, сипеи и ливади помежду им.

Излезеше ли от източната, тържествената порта на Вътрешния град, човек се озоваваше в селището на заможните жители — изпаднали като Есхач в немилост боили, багаини и по-дребни велможи, богати купци и земевладелци. Те имаха хубави, изградени с камък и дърво къщи на един или два ката, с просторни дворове, из които търчаха слуги и се носеше цвиленето на коне, блеенето на големи стада овце, мученето на крави и волове. Тук, в това селище, беше и гордостта на Бориса — великолепната и поразяваща със своите размери архиепископска църква, която пустееше заключена, откак архиепископът Йосиф беше затворен.

В южната част на Външния град бяха купците. Тук по многобройните сергии можеше да се види всичко, което блазнеше окото — скъпи платове от Немско, златни и сребърни украшения от Византия, милански стоманени брони и шлемове, дамаски оръжия, а местните майстори и селяците от околността показваха своите храни и грънци, добитък, любимите на простолюдието медени питки, делви е вино и медовина, разноцветни кафтани и ботуши и какво ли още не. От ранно утро до късна вечер тук се носеха гръмливите подканяния на продавачите, скитаха шетливи стопанки и зяпачи с празни джобове, мустакати войни подрънкваха оръжията си и ловки крадци дебнеха кога случаят ще им даде възможност да изпробват своето умение…

В западния край бяха занаятчиите. Току-до крепостната стена, където се намираха просторните княжески обори, бяха грънчарите, които върху скрибуцащи колела правеха своите амфори, купи, делви и малки, красиво изписани паници. По-нататък, близо до големия вал, кънтяха наковалните на почернелите от сажди ковачи, прочути майстори на оръжия. Пред работилниците на месарите съхнеха на слънце пастърми и суджуци. Кожарите правеха здрави юзди и хамути, красиви ботуши за богаташите и неощавени цървули за простолюдието. Най-тихо и чисто беше при златарите, които с приведени гърбове грижливо дълбаеха различни украшения, с каквито те самите никога не можеха да се накичат.