Читать «Черният конник» онлайн - страница 9

— Заповядай, ювиги хане — пискливо изговори хан-боилът коловър, като напразно се мъчеше да стори поклон.

— Започвай!

Стражите свалиха Винех на земята, обърнаха го по гръб и поставиха врата му на пънчето. Бърборейки неясни заклинания, Паган направи три кръга около жертвата, като ръсеше вода и вино и от време на време поглеждаше към небето. Есхач и Борис бяха смъртно пребледнели. Вадички пот се стичаха по лицата им. Но и хан-боилът коловър не се чувствуваше много по-добре от тях — тази беше първата човешка жертва, която трябваше да принесе, и това караше страхливото му сърце да примира, преплиташе стъпките му.

— Боговете ще покажат доволни ли са от нашия дар — изпищя пак обичайните обредни думи и като се препъваше, приближи със свещения нож към жертвата.

Боязливо замахна, но разтрепераната му ръка не улучи.

— Лош знак — зашепнаха удължилите врат боили.

— Удри право! — заповяда пак Владимир.

Паган затвори очи и удари силно с ножа. Но ударът не попадна в разголения врат на Винех, а разкъса бузата му. Струйка алена кръв се проточи по дървеното пънче.

— Режи хубаво, колачо — за пръв път проговори Винех. — Режи и направи място за онзи. — Той изплю кървава храчка по посока на престола. — И неговият ред скоро ще дойде.

— Исус е с тебе, Винех! — разнесе се гласът на Бориса.

Разгневен, с кръвясали очи и издути жили на челото, Владимир скочи от престола и масичката с блюдата и каните отхвръкна по стълбите на подиума. Той прекрачи надолу, грабна свещения нож от разтрепераната десница на хан-боила коловър и с твърда ръка промуши врата на жертвата. Бликна кръв и образува черна локвичка върху чергата. Владимир не дочака хан-боила коловър да разгадае по кръвта волята на боговете, а почти без да я погледне, обяви:

— Духовете на земята приемат с доволство нашата жертва, но искат и други, нови жертви. — Той погледна към баща си. — И те ще ги имат, заклевам се.

Старият княз се изправи и посочи с пръст към Владимира.

— Да, ще ги имат! — Всички в залата бяха изтръпнали: високата му и слаба осанка, белите коси, разпилени върху черната власеница, костеливият пръст, насочен с пророческа твърдост към хана, всичко му придаваше нещо необикновено, свято или демонично. — Ще ги имат! — повтори той. — Отмъстителят идва! Убойте се, нещастници…

С твърда и широка крачка старецът излезе от престолната зала. Есхач го придружи. Никой не посмя да ги спре.

Владимир остана няколко мига прав и замислен. После бавно се качи на трона си.

Слуги се спуснаха да вдигнат още топлото тяло на жертвата. Гръмнаха зурли и сазове. Полуголи танцувачки се втурнаха между масите и завъртяха шеметен танц. Но Владимир не ги и поглеждаше…

IV

Преди да продължим разказа си, нека се запознаем с великопрестолната Плиска.

Когато два века по-рано хан Исперих спря ордата си на стан в китната котловина при старото малко славянско селище Плиска, никой не можеше да предположи, че то един ден ще стане славен столичен многохиляден град и престолнина на българските ханове. Впрочем и по времето на Владимира Плиска не можеше да се нарече град — тя пак приличаше повече на добре укрепен военен стан, отколкото на тих и спокоен град.