Читать «Черните птици» онлайн - страница 57

— Лека нощ, Бискит — изпрати ми въздушна целувка тя.

— Лека нощ.

Когато ми се усмихна, затвори вратата и потъна в църквата, изведнъж осъзнах, че това е някакъв завършек, но формата и значението му все още бяха тайна за мен. И след като го разбрах, нощта стана по-пуста, отколкото си бях представял, че е възможно, а мракът беше по-гъст и по-абсолютен от всякога.

По-малко от четирийсет и осем часа след това чух гласа на отец Бийн по телефона, изострен от страх като нащърбена стомана:

— Днес виждал ли си Кат?

— Не, сър — отговорих аз.

Кръвта бучеше в ушите ми, защото настроението му веднага се беше предало и на мен, като нервнопаралитичен газ.

— Не е ли с вас? — попитах аз.

— Не знам къде е, Бискит. Никой не я е виждал от вчера.

Затворих очи и отново си представих Кат. Тя се усмихваше и ми изпращаше въздушна целувка, но този път църквата „Зайън Хоуп“ зад нея вече не приличаше на китайски фенер на фона на мекото звездно небе, а беше лице на демон, което ми се хилеше от дълбините на мрака отвъд всеки мрак. Зад очите и озъбената му усмивка с рев се издигаха адски пламъци. Искаше ми се да попитам отец Бийн какво смята да прави и с какво мога да помогна, но устните ми бяха застинали, а езикът ми се беше вкаменил.

По-късно същата вечер и през целия следващ ден, когато все още вярвах, че са това, за което се представят, и се опитват да направят онова, което твърдят — и отчаяно исках да им помогна да открият Кат, — аз седях и разговарях с началника на полицията Джери Кастил и шериф Морис Фелоус в полицейското управление в центъра на града. Във въздуха се носеха тежките миризми на престоял цигарен дим, оръжейна смазка, мръсни крака и повръщано. Задаваха ми стотици въпроси, но с напредването на времето се концентрираха в няколко, които се повтаряха отново и отново, докато не стана очевидно, че според тях аз носех вината за изчезването на Кат.

— Прави ли секс с нея? — попита ме шерифът.

Аз наведох глава и ушите ми пламнаха.

— Да, сър.

Те поискаха да разберат колко пъти, къде и кога. После започнаха да ми задават въпроси, според които това не се беше случило наистина, поне не по този начин, по който го разказвах аз. Кат ме била отблъснала и това наранило моята гордост и ме разгневило. Може би съм я бил принудил, може би дори нещата били загрубели повече, отколкото съм бил искал. Може би било станало случайно. Те ме разбирали. По дяволите, всеки мъж би ме разбрал. И ми гарантираха, че прокурорът ще направи отстъпки, ако…

Вече започвах да си мисля за електрическия стол в Хънтсвил, да се питам колко волта ще трябват, за да ме убият, и дали наистина е вярно, че смъртта на електрическия стол е бърза и безболезнена, когато Дъсти, който слушаше през цялото време от един стол до стената, изведнъж се обади: