Читать «Черните птици» онлайн - страница 37

Тази мисъл ме накара да спра.

„Протегнат през времето.“

Думите не спираха да се повтарят в съзнанието ми, а нещо в тях жужеше опасно като електрическо напрежение и връщаше образа на игрището в гимназията, остро очертано под светлините в центъра на безкрайно студения мрак, който се простираше във всички посоки чак до края на света.

Ако се вярва на учебниците, престъпникът винаги оставя нещо на местопрестъплението и взема със себе си нещо друго. В този случай размяната беше римска монета за език, но аз не можех да измисля никакво достоверно обяснение нито за присъствието на монетата, нито за отсъствието на езика, а какво остава за връзката помежду им.

„През времето…“ — защо? Нямах никаква представа, но всичко това ми носеше непреодолимо усещане за свързаност и значение. Смътно си спомних нещо, на което бях попаднал някъде за Карл Юнг и синхроничността, свързах го с откъслечните си познания за квантовата неопределеност и се зачудих дали наистина не е възможно, може би на нивото на кварките и бозоните, причинно-следствената връзка да работи различно в различни ситуации или по различно време.

Докато гледах как Пес продължава да се занимава с тоалета си до вратата на кухнята, изведнъж си спомних какво бях пропуснал. Джонас. Погледнах колко е часът и реших, че не е толкова късно. Пес се приближи до мен и направи няколко осморки около краката ми, докато набирах номера на телефона. В котешкия свят Пес беше средно тежка категория, но скочи в скута ми леко като Тинкър Бел и ме изгледа с характерното си вечно изумление. Докато чаках Джонас да вдигне, разсеяно погалих гъстата черна козина по гърба му, в резултат на което чух и усетих вибриращото му мъркане.

— Макешън — каза Джонас от другата страна на линията.

Поздравихме се, но той не попита за Джейна и момичетата. Вместо това каза:

— Имам нова гатанка за теб. Един от студентите ми се казва Гайлс Зийлиг.

Джонас ми го повтори буква по буква, после продължи:

— Второто му име е от три букви. Какво е то?

Замислих се, заслушан в енергичното потракване по клавиатурата му, на която продължаваше да работи по нещо — най-вероятно бележките си за поредната лекция.

— Аса — казах аз.

— Копеле мръсно! — изквича той. — Как се сети, по дяволите?

— Не можеше да е нищо друго освен може би Ърл. Но реших, че не е подходящо за гатанка.

— Мътните те взели — въздъхна той. — Какво става, Джей Би?

— Имам нужда от консултация. Да те черпя нещо?

— Само мен или да доведа Аби?

— Само теб — отговорих аз. — Въпросът е по работа.

— Кога?

— Сега.

— Добре, можем да се видим в „Джон Бой“, но ще трябва ти да ѝ кажеш. Тази вечер бяхме решили да гледаме „Да убиеш присмехулник“.

Джонас повика жена си на телефона.

— Здрасти — каза ми тя. — Как върви борбата с престъпността?

Представих си тъмните интелигентни очи зад очилата с телени рамки, лъскавата кестенява коса и кривата усмивка. По това време на денонощието сигурно вече беше с анцуг и разнасяше чаша с ябълков чай.

— Атикъс го измъква от затвора — казах ѝ аз.