Читать «Черните птици» онлайн - страница 176

Тогава някой се обади анонимно в централата на полицията и Монси ми предаде, че в гробищния парк „Сипван“ ме очаква някаква лична пратка. Вежливо отклоних предложенията за полицейски подкрепления, сапьорска проверка и таен ескорт от ФБР и отидох сам с колата в един студен късен следобед, огрян от медна слънчева светлина. По пътя се разминах с черния форд под наем, който бях забелязал пред дома на Къчел. Този път колата отиваше към летището, а шофьорът беше облечен със сивокафяв костюм в тексаски стил и тънка каубойска вратовръзка. Очите му бяха скрити зад огледалните слънчеви очила, но той ми кимна леко и докосна ръба на белия си „Стетсън“, докато се разминавахме.

Нямах представа какво ще намеря на гробището, но имах усещането, че ще бъде свързано със случая „Голд“. И се оказах прав.

Без да се замислям, завих наляво веднага след като влязох през портала — към гроба на Джой Тероун. Отдалече ми се стори, че монументалният ангел, застанал на пост зад нея, е вдигнал в ръката си голям чувал с боклук, за да го огледам. Когато се приближих, различих Дуайт Хейзън. Беше с голяма черна перука и дрехи на бременна жена, окован за китката на ангела с белезници, с изкривено лице от усилието да стои на пръсти. По-късно в чантичката на кръста му бяха открити няколко хиляди долара в мексикански песо и карта на град Сиудад Мигел Алеман.

При разпита той отказа да отговори къде е бил и какво е правил между предявяването на обвиненията срещу него и пристигането си в гробищния парк „Силван“. Примирих се с вероятността никога да не разбера какво точно се беше случило, включително и как се беше озовал окован за ангела.

Видях го още два пъти. Първата ни среща беше в съда, където той оспорваше законността на задържането си. Аз бях там, за да свидетелствам по делото за обжалване на един по-стар случай, и двамата се засякохме в коридора пред съдебната зала. Въпреки усилията на неговия адвокат да го отмести от пътя ми, в продължение на няколко секунди се озовахме лице в лице — достатъчно за него, за да ме изгледа презрително, и за мен, за да развия абсолютна сигурност за нещо.

Открих Рик Харт в тоалетната на третия етаж.

— Вдигни си ципа и слушай, Рик. Хейзън е убил Джой Доун Тероун. Не ме питай откъде знам за това. Просто знам. Сега остава само да го докажеш.

Последва разследване, при което бяха открити достатъчно доказателства за предявяване на обвинение и адвокатите на Хейзън влязоха в отчаяна битка, за да го предпазят от необходимостта да даде ДНК проба по убийството на Тероун. Но загубиха.

Втората ни среща беше в „Три“, където го посетих в килията му на четвъртия етаж. Беше блед и небръснат, но не се беше предал.