Читать «Черните птици» онлайн - страница 17

Кимнах, но умът ми беше някъде другаде.

— А може би цяла римска колесница с такива хора? — предположи Монси. — Които са се събрали и са го измислили заедно? Като фокус група?

— Дори това не обяснява монетата — казах аз.

— Може би така престъплението ни осигурява по-голямо предизвикателство — продължи да философства Монси. — Ако беше прекалено лесно, имаше риск да се отдадем на леност.

Заобиколих дървото от другата страна, където криминалистите правеха оглед на земята. Това, което беше останало от коленете ми, възмутено пищеше от болка в студената влага. Продължавах да мисля какво е да умреш сам на такова място посред нощ, до магистралата, по която фучат коли, микробуси, джипове и камиони — безброй сигурни, сухи сфери, пълни с топлина, на по-малко от двеста метра разстояние, но недостижими като звездите за доктор Голд. Бях чел някъде, че на прага на смъртта всеки се отдава на молитва, ако има време, но не бях сигурен откъде се беше сдобил с тази информация авторът на текста. Запитах се дали Голд се беше предала и може би дори беше приветствала смъртта, за да освободи духа си във вечността, която я очаква. Или беше умряла с еврейската молитва шема на уста, като се беше опитвала да се задържи още малко в живота?

Шема. Думата изплува в съзнанието ми, последвана от още няколко думи на иврит: Алеха ха-шалом. А после — преди да успея да затръшна вратата пред него — се появи и едно лице. Останах неподвижен, няколко пъти си поех дъх, после се върнах при Уейн, който гледаше как Монси се опитва да предпази бележника си от дъжда, за да напише нещо в него.

— Уейн, когато свършиш тук, можеш направо да я прибираш — казах му аз.

Хвърлих поглед през рамо към репортерите зад жълтата лента.

— Те ще загазят, ако не се върнат с някакви близки планове и изявления. Искаш ли ти да им пуснеш нещо?

— Има ли нещо специално, за което не искаш да споменавам? — попита ме той.

— Нека да не говорим за липсващите бижута, обувките и монетата. Не им казвай нищо повече за обезобразяването от това, което вече са разбрали, и не споменавай нищо за разпятие и евреи.

Вече минаваше обед и аз се сетих за Дани. Бяхме се уговорили да се срещнем в грил-ресторанта на търговския център „Окшън Барн“, където днес имаше специално обедно меню с всичко, което може да се приготви в тиган. Предлагаха го само веднъж в месеца, но апетитът ми беше изчезнал безследно и имах поне една сигурна причина да очаквам, че няма да се върне скоро.

3

Подобно на много други неща, които напълно и завинаги бяха променили живота ми, и това не изглеждаше кой знае какво в началото: на следващия ден след големия мач на гимназията „Бракстън Браг“ влязох в „Тигана“, обърнах се да погледна през рамо, защото ми се стори, че някой ме беше повикал по име, и едва не се блъснах в едно непознато момиче точно под оранжево-белия транспарант на стената, на който пишеше: Напред, Тигри!

— Ей, ти си номер двайсет и две, нали? — протегна към мен тънката си топла ръка тя. — Казвам се Кат Дрейфъс. Гледах те снощи на мача!