Читать «Черните птици» онлайн - страница 16

— Колко извършители си представяме? — попитах го аз.

— Ами гредата е дълга два метра — каза Уейн. — Заедно с жената двете сигурно тежат около сто килограма. А отгоре на това тя със сигурност се е мятала като луда — няма човек, който да може да се справи сам с такова нещо. Трудно е дори за двама.

Монси сгъна една дъвка „Дабълминт“ и я пъхна в устата си.

— Но невероятните открития не свършват дотук — каза Уейн. — Вижте това.

Той извади малко найлоново пликче за веществени доказателства, в което имаше нещо като сребърно копче с диаметър около един сантиметър и неправилна форма. Когато го погледнах по-отблизо, копчето се оказа грубо изсечена силно потъмняла от времето монета. От едната страна имаше някакъв профил, а от другата — изправена фигура. Взех монетата от ръката на Уейн и усетих необичайна топлина през найлоновото пликче.

— Защо е толкова топла? — попитах аз.

Мислех си, че Уейн е прав; в цялата история наистина имаше някаква зловеща нередност, която отказваше да бъде установена със сигурност.

— На мен не ми се стори топла — намръщи се Уейн.

Монси докосна монетата с върховете на пръстите си.

— Според мен е с джобна температура.

Поклатих глава. Може би аз имах температура. Вече знаех отговора, но попитах:

— Каква е монетата?

— Прилича ми на римска.

Монси повдигна едната си вежда. Уейн сви рамене, като изглеждаше малко засрамен — както винаги, когато се сблъскаше с нещо, което не се поддава на рационално обяснение.

— Следи от гигантска хрътка — казах аз.

— Ъ?-каза Уейн.

Монси ме изгледа вторачено.

— Баба ми понякога казваше така. Визираше Шерлок Холмс. Означава нещо странно, което не можеш да обясниш.

Вдигнах монетата към светлината.

— Не ми изглежда дълго да е била в земята.

— Изобщо не е била в земята — каза Уейн. — Един от лаборантите я намери до обувките ѝ сред листата и другите боклуци.

Върнах му монетата и казах:

— Покажи ми къде.

Той се премести и ми показа мястото: на половин метър от основата на дървото и може би на двайсет сантиметра от по-близката обувка.

Загледах се в монетата, като се опитвах да си обясня защо беше тук, а не някъде в Светите земи или може би в Европа. По някаква причина странното не ми се струваше заровено много надълбоко — все едно в цялата история имаше някакъв ирационален смисъл.

— Как изобщо са си носели парите? В тези роклички, с които са били облечени? — почуди се Монси и изтръска дъждовните капки от пръстите на дългата си ръка с розова длан.

— Кой?

— Римляните.

— Може би са ги държали в онези метални шапки с гребени отгоре — каза замислено Уейн.

— Възможно ли е да е убита заради връзката ѝ с полицейското управление? — попитах аз.

Уейн вдигна поглед към мъртвото лице, после сви рамене.

— Няма нищо, което да сочи натам — отговори той. — Трябва да е било доста отдавна, а и не ми изглежда да е била много въвлечена в работата — всъщност тя не се занимаваше с нищо друго освен с психологическите оценки, нали? Какво си мислиш — някой да е измислил тая чудесия, защото му е дала лоша оценка и не са го назначили?