Читать «Червена мъгла» онлайн - страница 5

Паркирам на едно от местата за посетители и си проверявам телефона за съобщения, за да се уверя, че няма нищо спешно, за което трябва да се погрижа. Надявам се да получа съобщение от Бентън и не оставам разочарована.

Там, където си, е горещо като в ада и ще има буря. Внимавай и ме уведоми как вървят нещата. Обичам те.

Практичният ми съпруг никога не пропуска да ми изпрати прогнозата за времето или друга полезна информация, когато мисли за мен. Отговарям, че аз също го обичам, добре съм и ще му звънна след няколко часа. Виждам няколко мъже с костюми и вратовръзки, които излизат от административната сграда, придружени от един надзирател. Приличат на адвокати или директори на затвор. Изчаквам да ги отведат до една кола, като се чудя кои са и какво ги води насам. Прибирам телефона в чантата си, пъхвам я под седалката и вземам със себе си само шофьорската книжка, ключовете от буса и един ненадписан плик.

Лятното слънце ме притиска като тежка нажежена ръка. На югозапад се трупат мрачни облаци. Въздухът ухае на лавандула и нещо сладникаво. Вървя по циментовата пътека сред цъфналите храсти и спретнатите цветни лехи, а от миниатюрните прозорчета ме наблюдават невидими очи. Затворничките нямат друго забавление освен зяпането на света, към който вече не принадлежат, затова събират информация по-умело и от ЦРУ. Усещам как колективният мозък преценява шумния ми бял бус с номера от Южна Каролина и облеклото ми — не обичайния делови костюм, а бежов панталон и памучна риза в синьо и бяло, плетени мокасини и колан в същия цвят. Не нося никакви бижута освен титанов часовник с черна гумена каишка и венчална халка. Не е лесно да отгатнеш икономическото ми положение, коя съм и каква съм. Е, бусът определено не подхожда на образа, който си бях подготвила за този ден.

Намерението ми беше да приличам на блондинка на средна възраст, с небрежна прическа, която не се занимава с нищо особено важно или интересно в живота. Но проклетият бус! Очукано, хъркащо чудовище с толкова затъмнени прозорци, че са почти черни, сякаш работя за някоя строителна компания или пък съм дошла в затвора; за да откарам някоя от обитателките му, жива или мъртва. Отново усещам наблюдателните погледи на жените; Никога няма да се запозная с повечето от тях, макар да знам имената на няколко, чиито прочути случаи съм гледала в новините, а зловещите им престъпления са били разглеждани на професионалните събрания, на които присъствам редовно. Въздържам се да не се оглеждам наоколо и не се издавам, че усещам погледите. Чудя се кой от малките прозорци е нейният.