Читать «Червена мъгла» онлайн

Патриша Корнуел

Червена мъгла

(книга 19 от „Д-р Кей Скарпета“ )

Благодарности на Обществения здравен център на флотата и морската пехота, а също и на доктор Марсела Фиеро, доктор Джейми Доунс и други експерти, които ми помогнаха при проучванията, включително Стивън Брага, който щедро сподели опита си в наказателното право.

Както винаги, съм благодарна на доктор Стейси Гръбър за невероятните й технически умения и експертни познания, за търпението и окуражаването й.

Този роман е посветен на теб, Стейси.

„И чух из храма силен глас,

който казваше на седемте ангела:

Идете, та излейте на земята

седемте чаши на Божия гняв.“

Откровение 16:1

1

Ръждясал и железни релси с цвета на засъхнала кръв пресичат напукания асфалтов път, който води навътре в провинцията. Докато преминавам над тях, си мисля, че затворът за жени в Джорджия се намира от другата им страна — вероятно трябва да приема това като предупреждение и да обърна. Почти четири следобед е в четвъртък, трийсети юни. Все още имам време да хвана последния полет до Бостън, но знам, че няма да го направя.

Тази част от Джорджия е мрачна, с гъсти гори с дървета, обрасли с испански мъх, и тинести долини, пресичани от потоци, които отстъпват пред тревисти равнини, огрени от слънце. Снежнобели чапли и огромни сини жерави летят ниско над водата, отпуснали крака, после дърветата отново сключват корони над тесния път. Гъсти пълзящи растения задушават храстите и покриват стъблата на дърветата с гладки зелени листа. Гигантски кипариси се издигат от блатата като праисторически чудовища. Не се виждат алигатори и змии, но съм сигурна, че са там и наблюдават голямото ми бяло возило, което се носи с тракане и хъркане по пътя.

Още не знам как се озовах в тази таратайка, която вони на мазна храна от закусвалня, цигари и развалена риба. Поръчах на Брайс, офис мениджъра ми, да резервира надеждна кола, за предпочитане волво или тойота, с въздушни възглавници и джипиес. Когато един младеж на летището ме посрещна с бял товарен бус без климатик и дори без карта, му казах, че е станала някаква грешка. Но той ми показа договора с моето име, Кейт Скарпета. Обясних му, че се казвам Кей, а не Кейт, но не ми пука чие име е вписано в договора, защото не съм поръчвала товарен бус. Младежът, силно загорял и облечен с камуфлажни шорти, потник и рибарски ботуши, ми обясни, че ужасно съжалява. Не можел да си представи как е станала такава грешка. Очевидно имало проблем с компютъра. Би се радвал да ми даде друга кола, но това можело да стане много по-късно, а по-вероятно утре.

Засега нищо не върви според плана. Представям си как съпругът ми, Бентън, заявява, че ме е предупредил. Виждам го, наведен над кухненския плот снощи — висок и слаб, с гъста посребрена коса и изваяно хубаво лице. Гледа ме сериозно, докато спорим за идването ми тук. Едва сега и последните остатъци от главоболието ми изчезват. Не знам защо, част от мен все още вярва, че половин бутилка вино може да разреши всеки спор. Е, може и да е било повече от половин бутилка. Виното беше великолепно, леко и свежо, с аромат на ябълки.