Читать «Червена мъгла» онлайн - страница 7

Искам да науча кога е открил, че Дон Кинкейд е негова дъщеря, и защо наскоро се е свързал с нея в Масачузетс и й е позволил да живее в къщата му в Сейлъм, както и дали това е свързано с факта, че той напусна съпругата и семейството си. Дали Джак е знаел, че взема опасни медикаменти, или това е било част от плана на Дон? Осъзнавал ли е, че поведението му става все по-налудничаво? Чия идея е било той да се занимава с незаконни дейности в центъра по криминология в Кеймбридж, докато аз бях извън града?

Не мога да предвидя какво може да каже Катлийн, но ще водя разговора така, както планирах и репетирах с адвоката си, Ленард Бразо, и няма да й дам нищичко в отплата. Тя не може да бъде принудена да даде показания срещу собствената си дъщеря, а съдът и бездруго няма да й се довери, но все пак няма да разкрия нито един факт, който може да достигне до Дон Кинкейд и да й помогне при защитата.

— Е, предположих, че не носите нищо, свързано с тези случаи — казва Тара Грим. Усещам, че е леко разочарована. — Имам доста въпроси за станалото в Масачузетс. Признавам, че съм любопитна.

Повечето хора са любопитни. „Убийствата Менса“, както пресата нарича убийствата, извършени от хора с коефициент на интелигентност на гении, са изключително гротескни. След повече от двайсет години работа по случаи с насилствена смърт, и аз самата още не съм виждала всичко.

— Няма да обсъждам подробности от следствието с нея — уверявам директорката.

— Сигурна съм, че Катлийн ще ви пита, тъй като става дума за дъщеря й. Предполага се, че Дон Кинкейд е убила онези хора, а после се е опитала да убие и вас, нали? — Директорката приковава очи в мен.

— Няма да обсъждам никакви подробности с Катлийн. Не съм тук затова — заявявам твърдо. — Но й донесох една снимка, която бих искала да притежава.

— Може ли да я видя? — Грим протяга деликатната си ръка с идеален маникюр в тъмнорозово, украсена с множество пръстени и златен часовник с кристали.

Изваждам простия бял плик от задния си джоб и й го подавам. Тя изважда една снимка на Джак Филдинг. На нея той мие любимия си червен мустанг модел 1967 година, гол до кръста, по къси панталони, усмихнат и щастлив, запечатан на снимката преди пет години, между браковете и сривовете му. Не аз извърших аутопсията му, но през петте месеца, изминали от убийството му, направих дисекция на живота му, като се опитвах да разбера какво съм могла да сторя, за да предотвратя смъртта му. Не вярвам, че бих могла. Така и не успях да спра самоунищожението му. Поглеждам снимката и ме обземат гняв и чувство за вина, а после — тъга.