Читать «Червена мъгла» онлайн - страница 4

СЪДБА Той се върна като въздух, а аз като земя и отначало не се намерихме. Не беше грешка, а подробност, че никой от нас не се вслуша. Огнени пръсти, леденостудена стомана. Фурната се прозява, газта работи като светлините на подканващ мотел.

Прочетох стихотворението безброй пъти, разучавах го дума по дума, търсейки скрито послание. Отначало се разтревожих да не би споменаването на газова фурна да означава, че Катлийн Лоулър е готова да се самоубие. Споделих с Бентън, че вероятно тя приветства идеята за собствената си смърт, както мотелът те подканва, но той отговори, че поемата само показва социопатията и лудостта й. Тя вярва, че не е извършила нищо нередно. Сексът с дванайсетгодишно момче в ранчото за проблемни деца бил красиво нещо, сливане с чиста и свята любов. Съдба. Предопределеност. Според Бентън, тя вижда нещата по този начин заради лудостта си.

Преди две седмици комуникациите й с мен спряха рязко, а адвокатката й ми се обади с една молба. Катлийн Лоулър искала да говори с мен за Джак Филдинг — протежето, когото обучавах в началото на кариерата си и с когото работих повече от двайсет години. Съгласих се да се срещна с нея в женския затвор в Джорджия, но само като приятелка. Няма да съм доктор Кей Скарпета. Няма да съм директорът на криминологичния център в Кеймбридж, нито експерт по каквото и да било. Ще бъда просто Кей, а единственото общо между Кей и Катлийн е Джак. Каквото и да си кажем, ще бъде поверително и няма да присъстват нито адвокати, нито надзиратели, нито пък друг персонал от затвора.

Смяна в светлината. Гъстите борови гори се разреждат и отстъпват пред тъжно голо място. Прилича на промишлен район, отрупан със зелени метални знаци, предупреждаващи, че селският път свършва и минаването през района не е разрешено. Ако нямаш право да си тук, веднага обръщай. Шофирам покрай автоморга, затрупана със смачкани коли, бусове и пикали, после покрай разсадник с оранжерии и гигантски саксии с декоративни треви, бамбук и палми. Право напред се вижда просторна ливада, в която буквите ЗЖД (Затвор за жени — Джорджия) са спретнато оформени от ярки лехи с петунии и невени, сякаш съм в градски парк или на игрище за голф. Административната сграда от червени тухли с бели комини изглежда в страхотно несъответствие със сините циментови постройки с метални покриви, обезопасени с високи огради. Двойни редици бодлива тел блестят на слънцето като остриета на скалпели.

От проучванията, които направих, научих, че затворът в Джорджия може да е модел за повечето подобни институции. Смятан е за върховен пример за просветена и човечна рехабилитация на престъпнички. Докато излежават присъдите си, много от тях се обучават, за да станат водопроводчици, електротехници, козметички, механици, готвачки и келнерки. Затворничките поддържат сградите и терена наоколо. Приготвят храната и работят в библиотеката и козметичния салон. Помагат в клиниката, издават свое собствено списание и се очаква поне да получат диплома за средно образование, докато са зад решетките. Всички те си изкарват прехраната тук и разполагат с доста възможности. С изключение на жените в отделението с максимално строга охрана, наречено „Браво“, където Катлийн Лоулър бе преместена преди две седмици — горе-долу по времето, когато имейлите й до мен спряха рязко.