Читать «Червена мъгла» онлайн - страница 2

Въздухът, който нахлува през отворените прозорци, е плътен и горещ. Усещам острата миризма на разлагащи се растения, солени блата и кал. Бусът се понася напред към сенчестия завой, където лешояди пируват с нещо умряло. Огромните грозни птици с плешиви глави излитат лениво, когато заобикалям трупа на миеща мечка. Във въздуха се носи отвратителната миризма, която познавам толкова добре. Няма значение дали става дума за човек или животно. Мога да разпозная смъртта отдалеч. Ако сляза от колата и огледам животното отблизо, вероятно ще успея да определя точната причина за смъртта му, кога е настъпила, как е било ударено и от какво.

Повечето хора ме наричат патолог, други — съдебен лекар, а понякога ме бъркат и с полицейски хирург. Всъщност съм лекар със специалност патология и подспециалности криминална патология и триизмерна радиология — използването на скенери, за да огледаш трупа вътрешно, преди да го докоснеш със скалпела. Имам и степен по право и съм полковник от резерва на въздушните сили към Министерството на отбраната, което миналата година ме назначи за директор на криминологичния център в Кеймбридж, Масачузетс, действащ съвместно с МТИ и Харвард.

Експерт съм в определянето на механизма на това, което убива, независимо дали е заболяване, отрова, лекарска грешка, нещастен случай, пистолет или импровизирано експлозивно устройство (ИЕУ). Всяко мое действие трябва да е безукорно от правна гледна точка. От мен се очаква да помагам на правителството, когато се налага. Давам показания под клетва. Всичко това означава, че нямам право да живея като повечето хора. Мога да бъда единствено обективна. Не трябва да имам лично мнение или емоционална реакция, независимо колко зловещ и жесток е случаят. Дори ако насилието ме е засегнало лично, като например опита да ме убият преди четири месеца, трябва да съм непоклатима като скала. Да запазвам хладнокръвието и решителността си.

— Няма да получиш посттравматично разстройство, нали? — попита ме генерал Джон Бригс, шефът на военните патолози, след като едва не ме убиха в собствения ми гараж на десети февруари. — Стават какви ли не гадости, Кей. Светът е пълен с откачалки.

— Да, Джон. И преди са се случвали гадости и ще продължават да се случват — отговорих, сякаш приемам всичко небрежно, макар да знаех, че не е така.

Възнамерявам да науча колкото може повече подробности за това, което се е объркало в живота на Джак Филдинг, и искам Дон Кинкейд да плати най-високата цена. Доживотен затвор без възможност за помилване.

Поглеждам си часовника, без да пускам волана на проклетия бус. Може би трябва да обърна. Последният полет за Бостън е след по-малко от два часа. Бих могла да го хвана, но знам, че няма да го направя. За добро или лошо, съм твърдо решена, и като че ли действам на автопилот, може би дори опасен автопилот. Знам, че съм разгневена. И снощи скъпият ми съпруг, патолог към ФБР, ми показа ясно грешката ми, докато приготвях вечерята в къщата ни в Кеймбридж, която е историческа забележителност.