Читать «Часовникаря» онлайн - страница 68

— Какво е това?

— Това е механизмът от Делфи — обясни Дънкан. — От древна Гърция. На повече от хиляда и петстотин години е. Експозицията е на международно турне.

— За какво служи?

— За много неща. Виж тези циферблати. Те следят движението на слънцето, луната и планетите. — Дънкан погледна Винсънт. — Земята и другите планети са изобразени като сфери, въртящи се около Слънцето, което е била революционна, еретична идея по онова време — хиляда години преди Коперниковия модел на Слънчевата система. Удивително.

Винсънт имаше някакви спомени за Коперник от гимназията — макар че по-добре си спомняше една съученичка, Рита Джонсън. Особено ясен бе споменът за дебеличката брюнетка през една есенна вечер, просната по корем на ливадата до училище с брезентова торба на главата; как повтаряше с плахо гласче: „Не, моля те, недей“.

— Виж този циферблат — изкара го Дънкан от приятните спомени.

— Сребърния ли?

— Това е платина. Чиста платина.

— По-скъпа е от златото, нали?

— Циферблатът показва лунния календар — продължи Дънкан, сякаш не е чул въпроса. — Но той е много специален. Григорианският календар — този, който използваме — има 365 дни и месеци с различна дължина. Лунният календар е по-точен от григорианския — месеците винаги са с еднаква дължина. Те обаче не се съгласуват с движението на Слънцето. Например ако една година лунният месец започва на пети април, през следващата ще е на друга дата. Делфийският механизъм обаче показва луннослънчев календар, който е комбинация от двата. Не обичам григорианския и чистия лунен календар. — В гласа му прозвуча истинска страст. — Нищо не струват.

„Не ги обичал…“ — помисли си Винсънт.

— Лунно-слънчевият обаче е елегантен, хармоничен.

Дънкан кимна към Делфийския механизъм:

— Много хора се съмняват в автентичността му, защото учените не могат да направят изчисленията му без компютър. Не вярват, че толкова отдавна някой е успял да създаде нещо толкова сложно. Аз обаче съм убеден, че е автентичен.

— Много ли е скъп?

— Безценен е. — Дънкан замълча за миг, след което добави: — Има много слухове, че съдържа отговорите на загадките за живота и вселената.

— Мислиш ли?

Дънкан се втренчи замислено в блестящия метал.

— В известен смисъл е така. Дали има свръхестествени сили? Разбира се, че не. Но този механизъм изпълнява много важна функция — уеднаквява времето. Ние измерваме времето на конкретни интервали. Шейсет секунди в микровълновата. Десет минути до любимото ти предаване по телевизията. Един час с влак. Годишнини и рождени дни. Гледайки времето по този начин, забравяме, че то е река. Всичко е свързано. Механизмът не прави разлика между секунда и хилядолетие. И някак си успява да измери всички тези интервали с почти стопроцентова точност.

Той кимна към експоната.

— Пред нас е цялото минало и бъдеще. — Понижи глас. — Древните са смятали времето за отделна сила, всемогъщ бог. Механизмът олицетворява разбиранията им за това. Мисля, че ще е най-добре, ако всички гледахме на времето по този начин. Как една секунда сега може да се отрази на събития, които ще се случат след хиляди години. Може коренно да ги промени.