Читать «Часовникаря» онлайн - страница 69

„Великата последователност на нещата…“

— Брей.

Въпреки тона си, Винсънт усети, че гласът му не издава същия ентусиазъм, с който говореше Дънкан.

Това обаче явно не подразни убиеца. Той погледна джобния си часовник. Засмя се, което бе голяма рядкост.

— Хайде, стига празни приказки. Да отидем при нашата цветарка.

* * *

Полицай Рей Пуласки живееше простичък живот: с жена си и децата, с родителите и брат си, тристайна къщичка в Куинс и малки удоволствия като пикници с приятели и семействата им (правеше специален сос за печено, негов специалитет), тичане за здраве, събиране на пари за детегледачката, за да могат със съпругата си да отидат малко на кино, работа в дворчето с размерите на голям килим.

Простичък живот. Затова Пуласки се чувстваше доста некомфортно на срещата с Джордан Келър, партньора на Бенджамин Крийли. След като жребият в колата на Сакс определи той да разпита бизнесмена, младият полицай си уговори среща с Келър, който току-що се беше върнал от командировка. (Самолетът му, буквално „му“, не кой да е самолет, тъкмо се беше приземил и шофьорът му го караше към града.)

Пуласки вече съжаляваше, че не си избра барманката. Винаги се чувстваше неловко сред богаташи.

Келър имаше кантора в долен Манхатън и искаше да отложи срещата с Пуласки. Сакс обаче настоя и бизнесменът се съгласи да го посрещне в кафенето на приземния етаж на сградата, в която работеше.

Новобранецът влезе в централното фоайе на „Пен Енерджи Трансфър“, впечатляващ салон с огромни прозорци и мраморни статуи. На стената имаше големи снимки на тръбопроводите на фирмата в различни цветове. Изглеждаха по-скоро като художествено произведение, отколкото като заводска апаратура. На Пуласки му харесаха.

В кафенето Келър забеляза униформата и му помаха. Пуласки си взе кафе и двамата се ръкуваха. Келър бе едър мъж с коса, заресана върху голото му теме. Носеше тъмносиня, безупречно изгладена риза. Яката и маншетите бяха бели, имаше лъскави златни ръкавели.

— Благодаря, че се съгласихте, да се срещнем тук — каза бизнесменът. — Опасявам се какво ще си помислят клиентите, ако видят полицай в кантората ни.

— С какво се занимавате?

— Със счетоводство. Напрегната професия. — Келър отпи глътка кафе, кръстоса краката си и добави тихо: — Това, което се случи с Бен, е ужасно. Наистина ужасно. Не мога да повярвам, че се случи… Как го приемат съпругата и синът му? — Поклати глава и си отговори сам: — Как биха могли да го приемат. Сигурен съм, че са дълбоко покрусени. И така, с какво мога да ви помогна, господин полицай?

— Както вече споменах, разследваме обстоятелствата около смъртта му.

— Ясно, готов съм да ви помогна, с каквото мога.

Келър не изглеждаше смутен, че говори с полицай, и не се държеше снизходително към човека, който печелеше хиляда пъти по-малко от него.