Читать «Часовникаря» онлайн - страница 30

Райм мрачно поклати глава. Ако извършителят беше сериен убиец, може би вече избираше следващата си жертва.

След малко дойде Амелия Сакс, съблече якето си. Представиха я на Денис Бейкър, който сподели колко се радва, че тя работи по случая. Славата ѝ се носела в полицейските среди, с усмивка добави хубавият и явно неженен полицай. Сакс бързо и сдържано стисна ръката му. Професионално.

Райм я осведоми какво са научили досега от уликите.

— Много малко — измърмори тя. — Този си разбира от работата.

— Какво стана със заподозрения? — поинтересува се Бейкър.

Сакс кимна към вратата:

— След малко ще го доведат. Побягна, когато се опитахме да го задържим, но не мисля, че е нашият човек. Проверих го. Женен, работил като брокер в същата фирма, не е бил арестуван. Дори не мисля, че има сили да вдигне това нещо — кимна към релсата.

На вратата се потропа.

Двама униформени въведоха намусен мъж с белезници. Ари Коб бе около трийсетте, спретнат и с маниери на бизнесмен. Беше слаб, носеше хубаво палто, може би кашмирено, макар и окаляно, вероятно при арестуването. Изглеждаше много смутен.

— Ти пък какъв си? — измърмори Селито.

— Вече разказах на госпожицата — заобяснява задържания и кимна към Сакс. — Снощи, докато отивах към метрото на улица „Седар“, съм изпуснал парите си. — Кимна към банкнотите и щипката. — Тази сутрин се досетих какво е станало и се върнах да си ги потърся. Видях полицаите. Не знам… Не исках да се замесвам. Аз съм брокер. Някои от клиентите ми са много чувствителни към проблеми с полицията. Може да навреди на бизнеса ми.

Претърсиха дрехите му и не намериха следи от финия прах или кръв, които да го свържат с убийството.

— Вземете му отпечатъци — нареди Райм.

Той също имаше предчувствие, че това не е Часовникаря, но Линкълн Райм не се осланяше на предчувствия.

Едва тогава задържаният забеляза, че Райм е в инвалидна количка. Примигна изненадано, огледа го и пак се намуси.

Купър му взе отпечатъци и установи, че са същите като върху щипката за банкноти.

След проверка в пътната полиция се установи, че Коб няма кола, а от банките, издали кредитните му карти, научиха, че не е наемал наскоро автомобил.

— Кога изпуснахте парите? — попита Селито.

Коб обясни, че си тръгнал от работа около 19.30 часа. Пийнал с приятели и около 21.00 се запътил към метрото. Извадил картата си за транспорта, когато минавал по улица „Седар“, и вероятно парите изпаднали тогава. Продължил към станцията и се прибрал у дома си в Горен Иистсайд около 21.45. Жена му била в командировка и той отишъл в бар близо до жилището им, за да вечеря. Върнал се вкъщи около 23.00.

Селито проведе няколко телефонни разговора, за да провери алибито му. Охраната в кантората потвърди, че Коб е излязъл в 19.30, касова бележка от кредитната му карта доказваше, че около 21.00 е бил в бар на улица „Уотър“, а портиерът и един съсед потвърдиха, че се е прибрал вкъщи по времето, когато твърдеше. Невъзможно бе да е отвлякъл две жертви, да е убил, едната на кея и да е подредил убийство на Теди Адамс за краткото време между 21.15 и 23.00.