Читать «Часовникаря» онлайн - страница 16

— Коя сте вие, госпожо? — попита детективът.

— Какво е станало, какво? Не… Божичко…

— Познавате ли го?

Жената се разтресе от хлипове, обърна се, за да не гледа ужасната сцена.

— Брат ми… Не, той… О, Боже, не може…

Падна на колене в снега.

Това явно бе жената, подала сигнал за изчезването на брат си миналата нощ.

Лон Селито беше като питбул по отношение на заподозрените, но към жертвите проявяваше неочаквано внимание. Тихо, с мек бруклински акцент, той каза:

— Много съжалявам. Мъртъв е.

Помогна на жената да се изправи и да се облегне на близката стена.

— Кой е направил това? Кой? — Жената закрещя. — Кой може да направи такова нещо? Кой?

— Не знам, госпожо — намеси се Сакс. — Съжалявам. Но ще го намерим. Обещавам.

Задъхана, жената се обърна.

— Не позволявайте дъщеря ми да види това.

Сакс видя кола, спряна на половин пресечка по улицата, където жената я бе оставила в бързината. На задната седалка седеше младо момиче и намръщено гледаше Сакс. Един детектив застана пред трупа, за да не позволи на детето да види чичо си.

Сестрата на убития, Барбара Екарт, бе изскочила от колата, без да вземе палтото си, и сега се свиваше от студ. Сакс я въведе през отворената врата в антрето, което току-що бе огледала. Жената поиска да използва тоалетна и когато излезе, още трепереше, не можеше да спре да плаче. Докато бършеше лицето си с хартиени кърпички, обясни, че живеела в Горен Ийстсайд, а брат ѝ Теди — в този квартал. Миналата нощ имали среща в ресторант, но той не се появил. Тя телефонирала в полицията и дала описанието му. Опитвала се да го намери по телефона до полунощ, след което се отказала. Тази сутрин получила известие от полицията за намерен труп. Веднага тръгнала към мястото с дъщеря си.

Барбара нямаше представа какъв мотив може да е имал убиецът. Брат ѝ бил ерген и работел в рекламната индустрия. Всички го харесвали и нямал врагове. Не бил замесен в любовни триъгълници, нито в търговия с наркотици или друга престъпна дейност. Преместил се в града само преди две години.

Фактът, че убийството не е мафиотска екзекуция, смути Сакс. Това изваждаше на преден план версията за извършител психопат, много по-опасен за обществото от професионален убиец.

Сакс обясни как ще бъде изследвано тялото. Съдебният патоанатом щеше да го предаде на близките след 24 до 48 часа. Лицето на Барбара придоби каменно изражение.

— Защо е убил Теди по този начин? Какво си мисли?

Амелия Сакс не можеше да отговори на този въпрос.

Сакс помогна на жената да се върне при колата си. Не можеше да откъсне поглед от лицето на дъщеря ѝ, която я гледаше втренчено. Трудно ѝ бе да понесе тази гледка.

Момичето сигурно знаеше, че този човек е чичо ѝ и че е мъртъв, но Сакс виждаше искрица надежда в тези очи. Надежда, която щеше да бъде разбита.

Майката се качи в колата и прегърна момичето. „Способният полицай изпитва възмущение, шок…“ Това прави моментите като този още по-мъчителни.

* * *

Глад.

Винсънт Рейнолдс лежеше на мръсния креват във временната квартира, която се намираше не другаде, а в бивша църква. Чувстваше, че душата му гладува, сякаш от съпричастност към празния му, къркорещ стомах.