Читать «Часовникаря» онлайн - страница 14

Сакс предаде думите му на Райм. Той нареди да отворят вратата, която е най-близо до трупа, и тя предаде заповедта на Селито.

— Сега — обеща той и се отдалечи, като подухваше в дланите си, за да ги стопли.

Сакс засне местопрестъплението. Огледа се и не откри следи от сексуална дейност около трупа. Започна огледа по метода на мрежата, обикаляйки последователно мястото първо в една, а после в перпендикулярната посока. За разлика от много криминалисти Райм настояваше огледът да се извършва от един човек — освен при масови бедствия, разбира се — и сега Сакс работеше сама.

Престъпникът обаче не бе оставил веществени следи освен бележката, часовника, релсата, тиксото и въжето.

Сакс обясни всичко това на Райм.

— Извършителите нямат навика да ни улеснява работата, а, Сакс?

Лесно му беше да се шегува; нали не стоеше той край жертва, умъртвена по този ужасен начин. Сакс се престори, че не е чула коментара му, и продължи по стандартната процедура: първоначален оглед на трупа, за да може да бъде изпратен на патоанатома, прибиране на вещите му, търсене на отпечатъци от пръсти и обувки, събиране на микроследи с парче тиксо като онова, което се използва за почистване от кучешки и котешки косми.

Престъпникът най-вероятно бе дошъл с кола, като се има предвид тежестта на релсата, но наблизо нямаше следи от гуми. Уличката бе посипана с морска сол за разтопяване на леда и кристалите не позволяваха добър контакт между гумите и настилката.

Сакс присви очи.

— Райм, има нещо странно. На метър около тялото по земята е посипано нещо.

— Какво е според теб?

Тя се наведе и огледа с лупа частичките, които приличаха на пясък. Каза това на Райм.

— Дали е опесъчено заради снега?

— Не, само около трупа е. Никъде другаде в уличката няма. Тук са ръсили със сол за снега. — Тя се отдръпна и пак огледа — Останало е съвсем малко. Прилича… Да, Райм, точно така. Помел е. С метла.

— Метла?

— Виждам следите от сламките. Сякаш е пръснал шепа пясък на земята и след това е помел… Но може би не е бил той. На първото местопрестъпление нямаше такова нещо.

— По жертвата или релсата има ли пясък?

— Не знам… Чакай, има.

— Значи го е направил след убийството — обяви Райм. — Вероятно за заличаване на следи.

Хитрите престъпници понякога разпръскват на местопрестъплението пепел, пясък, дори брашно. След това почистват с прахосмукачка или метла и така заличават повечето микроследи.

— Защо го е направил? — почуди се Райм.

Сакс погледна трупа и павираната уличка.

„Аз съм той… Защо ще мета?“

Престъпниците често избърсват пръстовите си отпечатъци и отнасят по-едрите улики, но рядко си дават труд да използват замаскиращ прах. Тя затвори очи и си представи как довлича младия мъж и закрепва желязната релса над гърлото му.

— Може би е разсипал нещо.

— Не звучи в негов стил — измърмори Райм. — Твърде внимателен е.

Сакс се съгласи. Продължи да размишлява: „Да, внимателна съм. Но защо ще мета? Аз съм той…“

— Защо? — прошепна Райм.

— Той…

— Не той. Ти си той, Сакс. Не забравяй.

— Аз съм перфекционист — заговори тя. — Искам да премахна колкото се може повече улики.