Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 9

На другите светове също не им се размина. Хора от различни групи, пътували до Лилит и обратно, отнесоха със себе си и змията. С помощта на дистанционно управляеми роботи научната секция на кръстосвача, обикалящ около слънцето на четирите планети, успя да открие виновника — чужд организъм, който не приличаше на нищо, известно дотогава.

Свръхминиатюрен, той живееше на цели колонии във всяка клетка. Макар и да нямаше разум, поне в човешкия смисъл на понятието, успяваше да наложи смайващ сбор от правила на цялата планета, защото притежаваше изумителна способност за промени чрез която да посрещне всяка заплаха към екосистемата и да я отстрани. Животът на отделното миросъздание продължаваше едва между три и пет минути, но за мъничетата като цяло изобщо не представляваше проблем да се превръщат във всичко необходимо, подчинявайки се на генетично кодирания в тях стремеж да поддържат нещата такива, каквито са. За половин година бяха еволюирали достатъчно, за да се справят с натрапниците. Нападнаха и разрушиха неприсъщите на планетата материали, а със самите хора влязоха в симбиоза.

Останалите светове бяха подготвили други предизвикателства за тях. Имаше сериозни разлики в атмосферния състав, силата на притегляне, радиацията, затуй микробът не можеше да ги промени, както стори с Лилит. Вместо това промени се самият той. На Медуза приспособи своите носители към новата среда и така постигна равновесие. На Харон и Цербер пък разбалансира биологичните им процеси и породи чудати странични последствия.

Всъщност микробът на Уордън имаше и по-лоша особеност. Беше здраво свързан със звездната система, в която се бе зародил. Ако някой се опиташе да я напусне, дребните създания умираха. Твърде печален факт, защото вече бяха променили клетките в тялото на носителя си и той също загиваше — бавно и след ужасна агония. Веднъж попаднали в Диаманта на Уордън, хората можеха да живеят там, дори да пътуват от планета до планета… но не и да си тръгнат от него.

Мнозина учени посветиха живота си на проблема. Доброволно се обричаха на вечно изгнание и създаваха изследователски общности, все още поддържани от потомците им. Но все не успяваха да напипат ключа към загадката. Естествено това само ги амбицираше до лудост и ги подтикваше да работят още по-настървено.

Но не учените станаха най-многобройните заселници по четирите планети, а престъпниците. Обществото на социалната утопия, проявило достатъчно разум да поддържа и гранични светове, не искаше да похабява напразно хората, които откриваха и използваха неговите недостатъци. В технологичните цивилизации каймакът сред престъпниците често се оказваше своеобразен връх на изобретателността и проницателността. Естествено такива отклонения не трябваше да бъдат допускани в култивираните светове, нито дори по границата. Преди откриването на Диаманта се налагаше да ликвидират тези хора в името на реда и спокойствието. Сега вече можеха, да стоварват криминалния елит заедно с подбрани политически затворници и друга нежелани типове на място, където да се занимават до насита със своите безнравствени дела и в същото време да измислят неща, които понякога се оказваха полезни и за Конфедерацията.