Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 10

Съвършеният затвор. На практика създадоха сборище от най-надарените антиобществени елементи, доста често — с крайно разклатена психика. Те и потомците им градяха империи. Всеки свят имаше уникални особености и привличаше онези, които Конфедерацията и нейните елитни убийци още не бяха докопали. Големи суми се скатаваха в банките на Цербер и Медуза. Всякаква плячка можеше да бъде съхранявана безкрайно дълго на Цербер и Харон, докато потрябва отново. Дори Лилит, където нищо чуждо не се запазваше, стана истински сейф за тайни, предавани до и от доверени членове на тамошната върхушка чрез съобщителни спътници. Най-силните, хитроумните и коравите се добираха до властта над общопланетни престъпни синдикати, чието влияние бе проникнало в самото сърце на Конфедерацията. Главатарите им се нарекоха Владетели на Диаманта и чудесно си го връщаха на обществото, прогонило ги тук. Сега очевидно работеха за враждебна чужда раса, способна да унищожи цялата човешка цивилизация. Конфедерацията откри твърде късно и почти случайно този факт.

Пришълците бяха прозрели, че външни хора едва ли ще успеят да им се противопоставят в Диаманта. Изпратените там агенти ги чакаше сигурна смърт, ако бъдат разобличени. Но дори и да съхраняха прикритието си, попадаха до живот сред престъпни главатари, техни потомци и поданиците им. В подобно положение беше трудно да се очаква, че който и да е шпионин ще остане верен на работодателите си, защото те просто нямаше с какво да го възнаградят. А един от най-способните, при това доброволец, дори стана Владетел.

И все пак последната тънка нишка към космическата заплаха, която можеше да съсипе Конфедерацията, си оставаше Диамантът на Уордън. Задължително беше човешката цивилизация да прати там свои агенти, и то не кои да е… Накрая стигнаха до горе-долу приемливо решение. Избраха най-подходящия — първокласен убиец и същевременно непоколебимо лоялен към системата — и го подложиха на процеса на Мертън, позволяващ личността и спомените да се съхраняват в компютър, а после да се прехвърлят в други тела.

Разбира се, първоначалните съзнания на тези тела изчезваха. По двадесет-тридесет човека умираха, докато копираната личност се „прихване“, но това не тревожеше никого. Жертвите без друго бяха антиобществени елементи. И така в края на краищата настаниха своя най-страховит агент в четири съвсем различни телесни обвивки, които разпратиха на четирите прокълнати планети. Щом попаднеше там, всеки трябваше самостоятелно да направи каквото му е по силите, за да научи нещо повече за пришълците. Налагаше се непременно да изпълни и една задача, достойна за опитен убиец — да ликвидира съответния Владетел, за да обърка поне временно върхушката и спечели отсрочка за Конфедерацията.