Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 8

На 158 милиона километра от своето слънце, Харон представляваше задушна джунгла с кипящи блата, ужасен пек и непоносимо висока влажност. Преобладаващата форма на живот тук бяха доста внушителни земноводни, които напомняха на по-дребните видове някогашни земни динозаври. Наистина, планетата спокойно можеше да въплъти нечии представи за ада.

Лилит пък, на 192 милиона километра, беше топъл рай по цялата си повърхност. Богата на гори, с изключително разнообразие от растителен живот, тя бе обилно населена с насекоми — от миниатюрни до чудовищни по размерите си. Плодовете се оказаха годни за храна, тревите — също, дори насекомите бяха източник на белтъчини. Несъмнен рай, а в тревата не се забелязваше никаква змия… Засега.

Цербер, на 240 милиона километра, беше по-студен и суров свят, при това най-странният сред четирите. Покриваше го огромен дълбок океан без никакви видими земни маси. Океанът обаче беше гъсто изпълнен от гигантски растения, толкова внушителни, че се издигаха на два-три километра от дъното, за да достигнат повърхността и дори да се извисят над нея. По горните им части съществуваше съвсем самостоятелна екологична система от други растителни видове. Вярно, не бе невъзможно да се строят цели градове по върховете на тези великани и поне в умерените зони климатът беше доста приятен. Но тук друга природни ресурси освен дървесината бяха толкова непредставими, че мястото наистина предлагаше кучешки живот на евентуалните бъдещи заселници.

Оставаше Медуза, на 308 милиона километра. Скован от мраз, вкочанен свят, нарядко изпъстрен от гори, но преди всичко — царство на тундрата и полярните ледове. Единствено на тази планета имаше признаци за вулканична активност. Неприветлива, враждебна земя, чиито обитатели бяха бродещи стада от тревопасни млекопитаещи, служещи за храна на особено гадни на вид хищници. Медуза беше грозна, нетърпимо студена и мрачна в сравнение не само с Лилит, но и с останалите два свята. Членовете на експедицията охотно се съгласиха, че ако някой се засели доброволно тук, главата му действително трябва да е пълна с чакъл.

Разбира се, изследователският екип избра Лилит за своя основна база и се настани на нея. През първите шест месеца не се случи нищо особено. Учените живееха и работеха под строга карантина, макар техните совалки вече да бяха пренесли групи и на другите три планети. Тъкмо започнаха да се отърсват от напрежението и Лилит нанесе удара си.

Когато машините се повредиха, беше безвъзвратно късно. Хората отчаяно гледаха как, първо, енергията се изцеди от апаратите, а после същите тези апарати и всички донесени от други светове предмети се разпаднаха до безполезен боклук. След седмица нямаше и следа от нищо чуждо, дори просеките обраснаха отново с изумителна бързина. Останаха единствено шестдесет и двама зашеметени, голи както майка ги е родила учени. Объркани и уплашени почти до смърт, те вече не притежаваха дори най-елементарните инструменти, с които да установят, че не са луди за връзване, а всичко случило им се е самата реалност.