Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 7

— Ще го обработя в най-скоро време — отсече човекът. — Само ме остави да си поема дъх!

— Както искаш. Изключвам модула.

Мъжът стана и се върна в жилищния отсек. Каза си, че малко успокоителни биха му помогнали. Разполагаше с какви ли не хапчета… но веднага отхвърли подобна идея. Всъщност имаше нужда от компанията на други хора. Цивилизовани хора от цивилизованите светове, израснали със същата култура, която бе оформила и него. Може би на по чашка в бара на стражевия кораб-база. Или две чаши. Или доста повече. Докато разговаря с нормални човешки същества…

В мрежата от светове, която се крепеше на идеалния ред, еднообразието и хармонията, Диамантът на Уордън си беше истинска лудница. Холдън Уордън, космически разузнавач на Конфедерацията, бе открил тази звездна система преди около две столетия. Самият той се бе превърнал в нещо като легенда заради броя на намерените и кръстени от него планети, но го смятаха и за доста побъркан. Обичаше си работата, ала приемаше за единствено важен самия акт на откривателството, като почти всичко друго оставяше на онези, които щяха да го последват. Спираше се само колкото да установи главното и да го предаде възможно най-немногословно. За жалост съобщенията му обикновено бяха толкова сбити, че никой не успяваше да прозре точно какво е искал да каже, докато не се озове на същото място.

С Диаманта на Уордън разузнавачът се прояви особено „блестящо“.

Първият сигнал представляваше измамно простото „4AW“. Но значението му бе направо невероятно! Касаеше се за звездна система с четири обитаеми свята — статистическа фантасмагория в галактика, където на четири хиляди съзвездия само една планета се оказваше що-годе използваема. Уордън обаче действително се бе натъкнал на невъзможното и дори измислил имената му. Целият негов доклад издаваше особнячество, на което едва ли друг разузнавач беше способен.

Харон — прилича ми на ада.

Лилит — във всяка райска градинка се крие по някоя змия.

Цербер — доста кучешки вид има.

Медуза — който ще живее тук, трябва да е с чакъл в главата.

Това беше. Заедно с координатите и предупреждението „22“ — което означаваше, че той никак не харесва мястото, но без да си дава труда да определи какво точно го тревожи. Иначе казано: „Опасност, препоръчвам максимална предпазливост.“

Когато въоръжената до зъби първа експедиция пристигна в системата, всички веднага осъзнаха защо коравият космически пътешественик се бе стреснал толкова. Четирите невероятни планети бяха наредени почти под прав ъгъл една спрямо друга около своята звезда от клас F.

Разбира се, това разположение също бе рядка чудатост. Оттогава никой не беше съзерцавал съзвездието в съвършената му форма, в каквато бе го заварил Уордън, но първоначалното име се прихвана. Диамантът на Уордън.

Около тамошното слънце обикаляше огромно количество космически боклук — астероиди, комети и какво ли не още. Имаше ги и обичайните газови гиганти. Ала тъкмо планетите направо омагьосаха учените. Всяка от тях се намираше в температурна зона, позволяваща наличието на живот, и всяка беше с атмосфера от кислород и азот, както и с изобилие от вода.