Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 6

Тя потръпна. Всичко това беше твърде страшно, за да е нечия измислица.

— Вече сме напълно готови — продължи мъжът. — Щом попаднахте в Диаманта на Уордън, бяхте заразена. Получихте свръхдоза от най-чистия вид микроби, обитаващи Цербер. Ще минат няколко дни, преди да забележите промяната, но мога да ви уверя, че и в момента те се настаняват в клетките на тялото ви…

Вратата потрепна отново и в стаята влезе жена от цивилизованите светове — изглеждаше странно позната за Джуна, макар да се държеше сковано, почти като зомби.

Боген се обърна, кимна на новодошлата и пак се взря в пленничката си.

— Познахте ли я?

Джуна зяпна, обзета от почти панически страх.

— Но… това съм аз!

Второто й „аз“ протегна ръце и я изправи; хватката беше стоманена. Мощта в тези пръсти явно надхвърляше несравнимо човешката. Роботът Джуна Рей стисна в едната си ръка дланите на истинската жена, а с другата я прихвана здраво през кръста. Болката, която изпита, бе прекалено силна за каквото и да било шоу. Никога не би поръчала подобно преживяване!

— Знаете ли, ние от Цербер — тихо се обади Боген — можем да си разменяме съзнанията.

2.

Мъжът се изтягаше на мекото кресло пред комплекса от уреди в една малка ниша на космическия модул. Някакво устройство с формата на шлем го свързваше с машините. Изглеждаше уморен, разтревожен и напрегнат.

— Почакай! — подвикна той.

Компютърът, заемащ цялото пространство наоколо, сякаш се запъна за миг.

— Нещо не е наред ли? — попита с почти искрено загрижен тон.

Мъжът се понадигна в креслото.

— Нека си почина, преди да започнем със следващия. Не ми се вярва, че ще ги понеса един след друг. Искам да се разтъпча, да поприказвам с хора, да се отпусна, дори да си отспя. И отново ще бъда готов. Конфедерацията няма да рухне заради една малка пауза.

— Както желаеш — отвърна машината. — И все пак е особено важно да не губим време. Може би точно този доклад ще разкрие фактите, от които се нуждаем.

— Може би — съгласи се мъжът с въздишка и свали шлема от главата си. — Но двамата с теб мухлясваме тук почти от година, без да свършим почти нищо. Още няколко часа няма да навредят никому. Вероятно и без това ще имаме нужда от всичките четири доклада, а не можем дори да предполагаме кога ще получим другите два.

— Казаното е вярно и звучи логично — призна компютърът. — Но се питам дали не протакаш заради не толкова практични съображения.

— Уточни за какво намекваш!

— Докладът от Лилит те смути сериозно. Състоянието ти личи ясно от данните за телесните функции.

Мъжът пак въздъхна.

— Прав си. По дяволите, та аз срещнах самия себе си! Поне когато са го стоварили долу, е бил също като мен. А към края на доклада направо не можех да повярвам… Доста разтърсващо е да проумееш, че изобщо не се познаваш.

— Работата трябва да продължи — настоя машината. — Отлагаш доклада от Цербер, защото се боиш от онова, което ще научиш. Не е признак за добро душевно равновесие.