Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 5

Тя кимна, макар да чувстваше, че не възприема насериозно този разговор. Опитваше се да си припомни дали е поръчвала такава програма, но накрая се отказа. Програмата не би позволила на паметта й да си свърши работата, иначе какъв щеше да е смисълът от подобни забавления?

— Тези пришълци — продължи спокойно мъжът — желаят да научат колкото се може повече за хората, преди да бъдат разкрити. Твърде различни са и няма как сами да правят това, а пък Конфедерацията държи всичко изкъсо и те не могат да си вербуват агенти сред човеците. Какво им остава? Откриват Диаманта на Уордън, свързват се с нас и ни наемат да им свършим мръсната работа. Бива ни точно за това. Може и да извлечем сериозни облаги накрая, като се отървем от проклятието на микробите например… Сега разбрахте ли?

— Ако допуснем за момент, че ви вярвам — отвърна жената, — макар това изобщо да не е така, защо забърквате и мен? Току-що казахте, че не можете да напускате тази звездна система. И за какво ви е именно декораторка? Защо не генерал или агент на Сигурността?

— О, разбира се, имаме си и такива. Пък и наистина още не можем да се махнем оттук. Само че нашите приятелчета притежават превъзходни технологии. След малко ще видите един от техните роботи. Толкова човешки вид има, че чак ми настръхва косата! Онзи сервитьор, който ви докопа, също е робот. Съвършено копие на истинския…

— Роботи! — прихна Джуна. — Никого не могат да излъжат. Нали ще се срещат с приятелите и познатите на отвлечените!

Боген пак се ухили.

— Вярно, ако просто бяха програмирани и пуснати сред хората. Но не е така. В гнусните им мозъчета са запечатани всички ваши спомени, всяка чудатост, симпатия и неприязън, всяка добра или лоша мисъл… Те са също като вас, но се подчиняват на нашите заповеди. Освен това мислят и изчисляват хиляди пъти по-бързо от мен или от който и да е човек. Втриса ме, щом си представя, че някой ден могат да ни заменят напълно. Имаме голям късмет, че техните създатели не са си поставили такава цел!

Жената вече започваше да се притеснява не на шега. Шоуто беше прекалено истинско, а отгоре на това твърде пасивно — само приказки. Изобщо не приличаше на трилър-програма. Но да приеме, че случващото се е истина, беше още по-ужасно.

— Значи успявате да внедрите съвършени роботи на мястото на хората — едва промълви тя. — Не ми отговорихте обаче за какво ви е декораторка?

— Един от нашите агенти, сред чиновниците, забелязал името ви в най-обикновен договор. Джуна Рей, следващата ви задача била да преустроите онзи детски развъдник. Щели да препрограмират мястото за отглеждане на малки ботаници вместо малки инженери, доколкото си спомням. Защо и ние да не добавим по нещичко към програмите, докато вие там си вършите работата?