Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 4

Жената се отърсваше мудно от замайването, неразбираща какво й се е случило. Доколкото си спомняше, бе похапнала от чудесната гозба, а после изведнъж се бе почувствала отпаднала. Май беше си задала въпроса дали не прекалява с развлеченията, бе се облегнала на дивана, за да си поеме дъх, и изведнъж — ето я тук.

Всъщност къде се намираше?

Облицовано с пластмаса безлично помещение, при това съвсем малко. Таванът и стените слабо фосфоресцираха, а тясната кушетка, на която лежеше, беше единственото обзавеждане. В една от стените внезапно се появи отвор и жената се вторачи в него — обзета от любопитство, наивно безстрашна, тя наблюдаваше мъжа, който влезе. Зениците й се разшириха от изумление, щом забеляза ниското му яко тяло, първобитните дрехи и особено дългата къдрава коса и пищна брада, тук-там прошарени от посивели косми. Веднага разбра, че човекът не е от цивилизованите светове и озадачено се запита какво всъщност става…

Понечи да се надигне, но той я възпря с жест.

— Почивайте — изрече с дебел и дрезгав глас, в който се долавяше равнодушието на опитен, обръгнал на всичко лекар. — Вие сте Джуна Рей 137 Декораторка, нали?

Тя кимна, измъчвана все по-силно от собственото си любопитство. Той също кимна, по-скоро на самия себе си.

— Добре, значи не сме сбъркали.

— В какво не сте сбъркали? — настойчиво попита жената, почувствала се малко по-уверена. — Кой сте вие? И къде се намирам?

— Аз съм Хърл Боген, но не вярвам името ми да означава нещо за вас. Намирате се в космическа станция недалеч от Диаманта на Уордън.

Тя седна рязко и се намръщи.

— Диаманта на Уордън? Не беше ли някаква… наказателна колония за жителите на граничните светове?

Мъжът се ухили.

— Може и така да се каже. Значи ви е ясно що за тип би трябвало да съм аз.

Жената го гледаше удивено.

— Как попаднах тук?

— Отвлякохме ви — обясни делово Боген. — Едва ли си представяте колко удобно е да имаме агенти в управлението на курортите. Всеки рано или късно си позволява почивка… и попада на някой от тях. Сложихме упойващо вещество в храната ви, а наш служител ви измъкна и отведе на чакащ в орбита кораб, който пък ви докара тук. На станцията сте вече почти цяло денонощие.

Тя недоумяващо се засмя.

— Това е някаква игра, нали? Трилър на живо? Такива неща не се случват в истинския живот.

Мъжът също се ухили до уши.

— О, случват се и още как! Само че се стараем да не се разчува и дори властите на Конфедерацията да разкрият подобен факт, те също се грижат да не научите за него. Никой няма нужда от повсеместна паника.

— Но защо…

— Уместен въпрос — прекъсна я Боген. — Опитайте се да вникнете в смисъла на това, което ще ви кажа. Планетите в Диаманта на Уордън са съвършен затвор, защото попаднете ли там, заразявате се с организъм, който не може да живее извън тази звездна система. Напуснете ли я — умирате. Това подобие на болест ви променя. Прави ви нещо различно от човек. Замислете се и над факта, че тук пращат само каймака сред злодеите. Другите ги изтребват, промиват им мозъците и какво ли още не… Остават четири свята, населени с типове, които изобщо не се разтапят от любов към човечеството, защото вече не му принадлежат. Сега си представете, че някаква чужда раса се натъкне на човешката популация и схване, че никога няма да се спогоди с нея. А хората още не знаят, че другите се навъртат наоколо… Схващате ли?