Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 59
Джек Чалкер
После цяла вечер предъвквахме за кой ли път плана, докато се убедих, че всички сме си наизустили ролите! Санда бе получила разрешение да преспи на катера, защото се смяташе, че тук ще е в безопасност — явно и домът Акеба бе под крилото на неизлечими романтици. Бяхме си поръчали пищна вечеря от града и я изядохме на задната палуба.
— Нещо не мога да проумея — поде Дилън. — Както си го представям, имал си на разположение всички елементи, за да измислиш плана. Но кое беше първото всъщност — условията или самият план?
Разсмях се.
— Условията, разбира се. Планът е избран според онова, което мога да направя аз и което е по силите на моите приятели, съучастници и близки партньори… това естествено сте вие двете: Просто трябваше да се появи проблемът — подмолното накисване на Сугал. Тогава сглобих всичко в ума си и го нагодих към вече откритите пролуки в бронята на обществото. Дотук нещата се връзват, но ако съм сбъркал в проучванията си и не потръгне добре… е, ще опитам с друг план. Лесно е да замислиш акция — схематичната представа за тази ми отне само няколко минути. Трудно е изпълнението, защото никога не си напълно сигурен кое е възможно, докато не опиташ.
През нощта предстоеше още една проверка и тя също зависеше от мен. От двете жени се искаше само да заспят, разделени с щит. На моя милост обаче се падаше тежка задача, от която зависеха всичките ми по-нататъшни кроежи и хипотези. Компютрите потвърждаваха логиката в изводите ми, но открих съвсем оскъдни медицински наблюдения по въпроса… Това впрочем можеше да се очаква.
Затова седях в дълбок транс, макар и буден. Бях при Дилън без щит помежду ни. Отворих съзнанието си и почувствах миниатюрните организми. Честно казано, усещането бе като в приказка. Няма образи, звуци или миризми, които да издават присъствието на микроба, но ако си напълно хипнотизиран или потънал в истински дълбок сън, можеш да ги напипаш и усетиш как общуват.
Не естествено в смисъл, че ще вземете да си бърборите с тях, но съществуваше особена връзка — като че отделните клетки сравняват информацията си с някакъв друг източник. Също като енергийна мрежа — невидима, ала я има, способна при това да създаде контакт не само между умовете на хората, а буквално с всичко плътно и устойчиво наоколо.