Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 58

Емоционалната бъркотия в душата й беше и по-проста, и значително по-заплетена, отколкото при Дилън или всеки друг обикновен човек. Тя искрено обичаше приятелката си, но мен направо боготвореше.

Агентите на Конфедерацията са създадени и отгледани за своите задължения и са толкова съвършени, колкото е във възможностите на социалните и биологическите науки, за да задоволят съответните нужди на обществото.

Когато бях още младок в тази игра, често се изумявах как лесно хората позволяват да бъдат манипулирани, колко уязвими ги правят чувствата им и те са готови да изпълнят всяко твое желание, стига да изречеш умело подбраните думи в най-уместния момент. Но никога не бях се замислял сериозно над това, действах почти по рефлекс. Ето че сега преживях нещо стряскащо. Две жени ме обичаха и бяха готови да заложат главите си и какво ли не още за мен.

Макар Дилън да съзнаваше, че я използвам, това не я възпираше ни най-малко. Тази вечер, взрян в двете, изпитах необичайна нежност, загриженост, искрена привързаност и дори възхищение… Не можех да се позная и бях принуден да си задам въпроса дали и аз не съм способен истински да обичам.

Но работата преди всичко!

Почти бях престанал да дишам преди следващия експеримент, защото провалът сега означаваше сигурен неуспех по време на акцията и всичко би трябвало да бъде отложено. Времето за Турган Сугал изтичаше; значи и за мен.

Накарах Дилън и Санда да се изправят и да застанат с лице една към друга.

— Почувствайте себе си. Почувствайте своето съзнание. Усетете микробите на Уордън — как се свързват, как ви обединяват. Не мислете за нищо друго. Усетихте ли ги?

— Да — отвърнаха двете едновременно.

— Дилън, ти желаеш да се пренесеш в тялото на Санда. Стремиш се към него повече от всичко на света. То е прекрасно тяло, за което винаги си мечтала. Искаш да си в него. Пренеси се в това тяло, Дилън. Приеми тялото на Санда… А ти, Санда, няма да се съпротивляваш. Ти искаш да си размените телата с Дилън. Ще се пренесеш в нейното, както тя в твоето. После и двете отново ще се изправите и все още ще бъдете в дълбок хипнотичен транс.

Явно в подобно състояние и с моя помощ процесът мина по-бързо и плавно, отколкото при нормален сън. Поне компютрите ме бяха уверили в това, макар че получих и предупреждение — трябва да изчакам десет минути за окончателното затвърждаване на ефекта. Всъщност пълното приспособяване продължавало цели три денонощия, но засега не се стремях към такъв резултат.

Не бяха минали и десет минути, когато двете жени се разшаваха. Сега Дилън беше Санда — и обратното.

Заговорих на новата капитанка.

— Чуваш ли ме?

— Да.

— Слушай внимателно. Скоро ще те събудя, но пак ще останеш в дълбока хипноза. И когато се разсъниш, ще направиш точно каквото ти казвам…

Колкото и да бях овладял самохипнозата и въпреки че усещах микробите в тялото си, замисленият трик беше твърде засукан, за да го осъществя съвсем сам. Затова щом Дилън се събуди, оставих се тя да ме потопи в транс и процесът продължи — аз се озовах в предишното й тяло, а Санда — в моето. После всички бяхме в съзнание, макар и под хипноза, и можехме да сравняваме впечатленията си. Стигаше ми, че успяхме да постигнем пълен психически контрол за толкова кратко време. Отново се разменихме, Дилън ме изведе от транса, след това аз на свой ред им помогнах да се събудят, но не забравих да заложа в подсъзнанията им няколко полезни за акцията постхипнотични заповеди. Бяха от самозакрепващ се тип; тоест всяка от тях вече би могла сама да си внушава отново и отново необходимото. Използвах най-авангардната хипноза с все още доста ограничена употреба, но много подходяща за запаметяване и отпускане на напрегнати нерви.