Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 61

Не упоих Санда с нураформ, защото вече бях проверил въздействието му, пък и не бих си позволил такъв риск при нейното състояние.

Усещах тялото й съвсем различно и от своето, и от това на Дилън. Зародишът в нея се бе развил до степен да има собствени микроби на Уордън, макар те да си оставаха недостижими за мен — като онези в корпуса на катера например или пък в пристана. Любопитно преживяване.

Всъщност беше истинско сътресение да се събудя в тялото на Санда при тази напреднала бременност. Промяната далеч не свършваше с анатомичните разлики между мъжа и жената. Дори предишното ми събуждане в затворническия кораб ме бе разочаровало именно защото бях открил прекалено малко разлики. Със Санда обаче беше направо смайващо.

Потвърдих предположенията, си, че правилно съм измислил същината на акцията. Чудно ми беше, че някой друг не се е сетил да го направи преди мен… Впрочем кой знае, може и вече да се бе случвало. Но подобен замисъл тъй или иначе би се породил единствено в коварен ум като моя, защото изискваше не само познаване на хипнозата, а и огромна подготовка, която нямаше да ми е по силите, ако не работех в „Тукър“ и нямах възможността да си играя на воля с почти всесилната компютърна система на корпорацията.

Питах се как жените търпят това състояние. Чувствах се тромав и тежък, а имаше и още по-странни усещания, които не се наемам да опиша. Просветваше ми вече защо Санда толкова напираше да се измъкне от професионалното майчинство, макар да не ми се вярваше, че през повечето време тя самата е чак толкова зле. Налагаше се да потърпя, за да я събудя в моето тяло и да проверя едно измъчващо ме подозрение.

За първи път се събуждаше в напълно мъжка опаковка, а не бе просто изпаднала в транс като на палубата. Огледа се с удоволствие. Мисля, че разликата между проблемите на бременността в осмия месец и моята върхова форма неимоверно засилваше контраста.

— Не може ли да остана за малко такава? — примоли се тя (той). — Толкова съм… свободна!

Поклатих тъжно глава.

— Не сега. Трябва да усвоиш размяната, за да си готова следващата седмица, а скоро ще съмне.

— Моля те! Само един ден. Дори не подозираш какво означава това за мен!

— Май се досещам — промълвих с искрено съчувствие, — но няма да стане. Овладей се, Санда. Ще го направим пак утре вечер, ако ти позволят да останеш, а не виждам защо да не го сторят. Не ни остава никакво време, трябва да се упражняваме!

Той (тя) се нацупи. Беше ми донякъде забавно да виждам присъщото за Санда изражение на своето собствено лице.

— Хайде да побързаме — подканих го. — Закъсняваме и току-виж желанието ти се сбъднало по най-неприятния начин… ако протакаме още малко.

Започвах да се тревожа. Не от проблемите на това тяло, а от излишната му бодрост. Санда бе се наспала по-добре от мен или Дилън.

Изглежда и на нея й бе хрумнало същото, защото май реши да проточи спора, та да постигне своето чрез принудата на обстоятелствата. Затуй казах рязко: