Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 56

— Лесна работа — успокоих ги аз. — В аптеката на корпорацията винаги държат запас. Ще открадна малко, без да ме усетят.

— Защо ще си правиш труда? — учуди се Дилън и измъкна електронен ключ от джоба си. — И в катерите имаме аптечки.

Не само ми се искаше да я разцелувам, но го и направих.

— Само че каква ще ти е ползата от него? — усъмни се Санда. — Той прави размяната невъзможна, а и ако упоиш някого, после ще знае какво си му сторил.

— Не и ако вече е заспал… Хайде сега да си поприказваме за други неща. Какво стана с чиповете?

— Ота прие поръчката — увери ме професионалната майка, — макар че здравата се пазарихме, беше адски досадно. Наложи се да взема назаем тялото на Марга, за да отида в магазина, и ще трябва да измисля нещо, та да й се отплатя.

— Каквото и да е, ще ти го осигуря — побързах да обещая. — Кога ще ги получиш?

— Във вторник. За срока изобщо не поиска да отстъпи. Мога да пратя куриер да ги вземе, защото съм ги предплатила.

— Ще ми трябват за вторник вечерта, тъй че лично ще намина да ги прибера. Засега напредваме добре. Пречките са по-малко, отколкото очаквах. Човек май е способен да извърши чудеса, за да скрои мръсотия на шефа си. Информацията, която вече притежавам, на самия мен би ми отнела едногодишно рисковано бъхтене…

— Въпреки всичко мисля, че си луд. — Дилън поклати лава. — Толкова е сложно и заплетено, че ще е чудо, ако успеем.

— Нима си въобразяваш, че би могло да стане лесно? Та всеки президент на корпорация или шеф на синдикат се е изкатерил до върха, като е вършил точно такива налудничави и оплетени щуротии в подходящия момент. Дори и с толкова преднамерено нелеп план следователите пак ще надушат, че сме ги прекарали. А две седмици по-късно ще разнищят и какво точно е станало, но да се надяваме, че поне няма да изяснят кой е виновникът. Аз естествено няма да съм възнаграден истински — според тях — а просто натикан на службица без никакви перспективи. Не се съмнявам, че ще стигнат до истината, но замисълът е толкова кретенски, че едва ли биха повярвали сами на себе си… и дано с това всичко да приключи. На мен също не ми харесва, че играта е твърде сложна, понеже така вероятността за гафове нараства. Е, почти до края ще имаме възможност да се откажем при всяка следваща крачка, затова свършим ли си работата добре, рискът да ни заловят е минимален. Не мислете за нищо освен за своите конкретни задачи!

— Точно за тях се притеснявам — мрачно отвърна Дилън.

— Добре, хайде тогава да направим една репетиция. Но преди това и двете си представете колкото се може по-детайлно какво можете да постигнете. Ти, капитане, ще разполагаш изцяло с катера си, без никой да ти се бърка. Ще си независима и осигурена. А на тебе, Санда, обещавам, че ще те отърва от майчинството, и то толкова ловко, че никой няма да е успял и да мигне. Ако проявите нужното търпение, ние тримата сигурно ще управляваме този скапан свят след няколко години.

Жените май нито за миг не повярваха на приказките ми, но поне имаха доверие на самия мен, а това за момента ми стигаше. Не ги подмамвах, само и само да си изпълня задачата. Говорех съвсем сериозно.