Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 44
Джек Чалкер
Щом си изясних всичко, задачата изведнъж ми се стори по-лека… и много по-спешна. Вече и през ум не ми минаваше да се откажа от ликвидирането на Уогънт Лару. И твърдо реших, че поне за времето, необходимо да се извърши радикален поврат на Цербер, аз ще бъда неговият Владетел.
Пета глава
Първи проблясъци
През следващите седмици често се виждах със Санда. Не само от съжаление; ставаше ми все по-симпатична. А и на нея явно й харесваше компанията на човек, идещ от светове, които тя никога нямаше да види. При това отнасях се с момичето като с равно на мен, а не по-низше същество. Самият аз обаче постепенно губех спокойствието си, дори започваше да ме мъчи нетърпение. Вече смятах, че съм си създал достатъчно връзки и съм подготвил елементите, които — събрани в едно — най-после ми даваха възможност да се размърдам. Липсваше ми единствено подходящата отправна точка, пролуката, откриваща пътя към успеха.
Дългосрочната ми цел беше повече от ясна — да намеря и убия Лару, а после да поема политическия контрол над синдикалната машинария, за да прекроя Цербер в по-човечен свят. Фактът, че замислите ми съвпадаха с желанията на Конфедерацията, само ме улесняваше, защото не исках да ми се пречкат. А и знаех, че е много вероятно да ме следят с помощта на местни агенти, които успяват да изнудват — дали защото семействата им са останали в цивилизованите светове, или по някаква друга причина.
Опитът ми в „Тукър“ ме убеди, че по отношение на компютрите и роботите Цербер изостава твърде много от Конфедерацията, за да има — поне в тази област — пряка връзка с пришълците. Но подозренията ми се запазваха. Неколцина от най-способните специалисти по органични компютри бяха попаднали тъкмо тук. И въпреки че имената им се споменаваха понякога в празните разговори на разни светски събирания, самите те изобщо не се мяркаха сред обществото. Разбира се, „Тукър“ не беше единствената, нито дори най-голямата компютърна компания, но имаше достатъчно тежест, за да не я оставят настрана при толкова важна поръчка. Давах си сметка, че част от собствените ми затруднения се дължаха и на моето прекалено ниско положение в йерархията, та да достигнат до мен дори слухове за нещо особено секретно.
Значи ми предстояха поне още няколко стъпки, преди да помисля за Лару. Първо, трябваше да си осигуря високопоставени приятели, които да ми помогнат както с информация, тъй и с други подходящи услуги. Имах нужда и от значително повече пари, отколкото се бяха натрупали в сметката ми, но нямаше как да ги спечеля законно… а също и начин да ги укрия, ако това изобщо беше възможно тук. Не че не можех да ги открадна от банките — доста лесно дори при такава компютърна система, — но после все някъде трябваше да ги държа. След като разплащанията бяха само чрез електронни импулси, една мигновено увеличила се сметка веднага щеше да се набие на очи. Прикриването на подобна
