Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 46

Върнахме се към кърмата зад щурманската рубка. При престой в пристанищата явно превръщаха това местенце в нещо като солариум. Двамата със Санда се настанихме на столчета. Дилън слезе долу и след малко се върна с три чаши, украсени с плодове, които изглеждаха доста примамливо. Подаде ни по една и се изтегна на сгъваем шезлонг. Опитах течността — беше малко сладникава за моя вкус, но съвсем приемлива.

Твърдото и решително държание на Дилън коренно се различаваше от маниерите на Санда. Не знаех какво е било предишното й тяло, но трудно си я представях като професионална майка.

— Ей с този пристан започна всичко — заразказва тя. — Гледах как лодките излизат в открито море и как се завръщат, слушах историите, любувах се на лицата на моряците… Не разбрах как точно стана. Сигурно нещо не ми е било наред в главата. Имала съм немалко мъже, но откакто се помня, само в морето съм си влюбена истински. Изглежда ми личи, защото всички от тази професия винаги охотно са си приказвали с мен. Накрая един от тях пое риска да ме изведе тайно с катера си. И аз захапах стръвта. Знаех си, че каквото и да се случи, някой ден ще работя на такъв кораб. Което доказва, че имаш ли ум в главата и навиеш ли си нещо на пръста, няма начин да не постигнеш мечтата си. Все това повтарям на Санда, когато се размекне.

Усмихвах се и кимах. Определено харесвах Дилън Кол. Макар да не споделях любовта й към морето, в общата си нагласа тя май приличаше на мен.

— Катерът е твой, така ли?

— До последното нитче и болтче. Щом се измъкнах от дома, реших непременно да си осигуря първи клас, при това с моряшко бъхтене. Излизах с мъжете на лов, когато трябваше да се замества някой, а през останалото време чистех доковете. Щом се появи свободно място, веднага се записах в екипажа. В тази работа често се освобождават места… пък и поначало човек трябва да е смахнат, за да се захване с нея. В свят, където всеки се опитва да живее едва ли не вечно, аз обичам нещо, в което до капитанския пост се стига чрез борба за оцеляване. Накрая или командваш собствен катер, или си схрускан на дребни мръвки… Друго обаче не бих избрала.

— Значи си капитан?

— Стана дори по-бързо, отколкото с останалите. Само за четири години. От някогашния ми екипаж съм единствената оцеляла. Те си бяха доста непохватни мърльовци; точно затова се записах при тях.

Брей, че корава жена… Но в този занаят едва ли можеше да е друга. Права беше — повечето церберяни се напъваха да отбягват опасностите, защото се бояха от смъртта несравнимо повече отколкото обитателите на който и да е друг свят, където всички си умираха според законите, наложени от природата. А Дилън непрекъснато дърпаше късмета си за опашката. Това често завършва зле.

— Някога излизал ли си на лов за борки? — попита ме тя.

Бавно поклатих глава.