Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 42
Джек Чалкер
Признах пред самия себе си, че чутото ми изглеждаше все по-отблъскващо. Вече започвах да проумявам защо завземането на властта от Лару е било съпроводено с такъв рязък скок в прираста на населението. Почти сигурен бях, че тази система е измислена далеч преди него, но той естествено бе наредил да се увеличат нормите за майките, само и само за да угоди на параноята си. Явно единственият истински кошмар за тукашните господари беше евентуален спад на раждаемостта.
— Но нали винаги можеш да се откажеш. Една лека операция и…
Тя снизходително се изсмя.
— Да, бе. И да се простя завинаги с надеждата за ново тяло. Като не умея друго, за мен остава само най-черната работа, колкото да преживея, и то ако въобще ми разрешат. По-вероятно е обаче да не си намеря нищо, да ме обявят за скитница и хоп!… Еднопосочен билет за мините. А може и направо да ме очистят. В мините почти всичко се върши от роботи. Много хора смятат, че там всъщност не пращат никого.
Още полезна информация за размисъл, макар темата да ми ставаше все по-неприятна.
— Чудя се дали наистина нищо не умееш — казах й. — Речникът ти е доста богат.
— Самоука съм — сви рамене Санда. — Като ме налегне скуката, все нещичко трябва да се прави. Много момичета рисуват, опитват се да пишат, ей такива работи… Аз пък чета и гледам пиратските записи на Ота. Да му се не види, едва на двайсет съм, а вече родих четири деца и още едно е на път след шест месеца. Иде ми да лазя по стените! Чакат ме петнайсет, пък може и повече години все същото, преди да ме оставят на мира. И знаеш ли какво ще направят? Пак ще ме натикат в тялото на момиченце и хайде отначало! Щото след толкова години ще съм специалистка само по едно — бебета, бебета, бебета…
Горчилката и ядът в гласа й едва ли можеха да бъдат по-искрени. За първи път започвах да разбирам отношението и на Ота, и на повечето други церберяни към майчинството и децата. Никому не би било приятно да мисли за това, защото беше съвсем ясно кой е източникът на свежите тела. Всички някога са били млади, затуй предпочитаха да забравят, че ограбват живота на някое хлапе — от петнайсет го използват безжалостно до четирийсет и пет, а после може би го осъждат на смърт или принудителен труд. Знаеха… но жадуваха
