Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 45

Накрая следваше задължителното условие да си осигуря вътрешен човек, запознат с кроежите на Лару. Не бих казал, че можеше да стане лесно. Но засега отлагах решаването на този проблем, защото той зависеше от вече споменатите по-горе.

Пътувах, през един от почивните ми дни, обзет от подобни невесели мисли, уповавайки се само на надеждата, че все от някоя трънка ще изскочи заек. Налагаше се да отида до Акеба, за да се видя със Санда, защото бременността започваше да й личи и тя почти не напускаше дома — по-скоро заради вкоренилия се обичай, а не поради изрична лекарска забрана.

Домът Акеба беше огромен комплекс. Приличаше на хотела, където отседнах през първата си вечер на свобода. Виждах плувния басейн, всякакви игрища и други курортни глезотии, а вече знаех, че вътре има още доста удобства. За мен обаче тази територия беше недостъпна, можех да стигна само до портала.

Санда ми бе оставила съобщение, че е отишла на пристанището. И аз се спуснах дотам с асансьора. Точно в основата на комплекса имаше няколко кея за траулери и катери, предназначени за лов на борки — не от онези за забава, а съвсем професионално изработени.

Санда стоеше на пристана до един такъв вдъхващ страхопочитание боен съд. Забеляза ме и ми махна с ръка. Тръгнах към нея, питайки се какво ли търси тук.

— Куин, ела бързо! Искам да те запозная с Дилън Кол! — подкани ме тя и ние се качихме заедно на катера.

Беше с източени плавни очертания и по него нямаше нищо излишно. Впечатлиха ме бронята, дебела към трийсетина сантиметра, подвижните подводни криле и страшното дори само с вида си оръдие. Много повече приличаше на боен кораб, отколкото на търговски. За първи път стъпвах на такова чудо и бях направо очарован.

Дилън Кол се оказа млада мускулеста жена със силен загар. Носеше шапка с козирка, тъмни очила, съвсем оскъдни шорти и кецове. Пушеше огромна пура, внесена от Харон. В момента се занимаваше с някакъв електронен пулт до лафета на оръдието. Щом ни забеляза, остави настрана малкия си инструмент и се обърна към нас.

— Значи ти си Куин — изрече с плътен рязък глас и ми протегна ръка. — Много съм слушала за тебе.

Поех дланта й. Дяволски здраво стискаше тази жена!

— А ти си Дилън Кол, за която и думичка не съм чувал досега — отвърнах й в същия стил.

Тя прихна.

— Преди да се появиш на хоризонта, само аз си приказвах със Санда за неща извън работата.

— Дилън ни е единственият лъч надежда — намеси се моята позната. — Не знам някоя друга да се е измъкнала от майчинството.

Веждите ми сякаш подскочиха до косата.

— Нима! И как успя? Вече започвах да мисля, че това е абсолютно невъзможно.

— Така е — съгласи се Дилън. — Измамих ги. Признавам, че им спретнах гаден номер, но и за миг не съм съжалявала. Махнах се с наркотик.

— Сериозно ли говориш? Та дори безобидно нещо като кофеина изхвърча от обмяната на веществата за по-малко от час.

Тя врътна глава.

— Някои дроги вършат работа. Ако са извлечени от растения с микроби в тях, особено от онези на Лилит. Наистина контролът е страшно затегнат, правителството държи монопол… но въпреки всичко се снабдих с малко хипнотично вещество. Няма защо да навлизам в подробности. Смених се с един пристанищен работник втори клас.