Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 43

Значи хората на Цербер просто бяха продали душите си. На Уогънт Лару. В този слънчев ден ги видях със съвсем друг поглед. Припомних си прастарите предания за вампирите, онези крачещи мъртъвци, които изсмуквали кръвта от жертвите си, за да оцелеят и постигнат безсмъртието. Ето какво беше Цербер — свят на вампири!

Имате късмет, че са ви пратили при нас. Тук можете да живеете вечно.

Е, да — в гнусна робия на властта, която би ти отпуснала вечност с цената на отнет детски живот…

— Не разбирам защо просто не вложат достатъчно пари в клонирането — казах на Санда. — Пак ще контролират телата, а значи и цялото население.

— Не могат — отсече тя. — Микробът на Уордън не успява да се приспособи към клонингите. В Диаманта има само един начин — естественият.

Край на надеждите за лесен изход от батака, рекох си. И все пак… сигурно можеше да се намери по-добро решение. Не толкова безмилостно, без такива продължителни страдания. Вече виждах по друг начин и самата Санда Тайн. Да, беше достойна за съжаление, но в същото време и тя представляваше потенциален вампир.

— Очаквам дори съблазънта за безсмъртие да не прекърши всички — промълвих замислено. — Някои сигурно ще предпочетат смъртта… пред това.

— Май не се случва извън нашите домове — отвърна тя. — А там го има, да! Само че ни наблюдават извънредно внимателно, следят за всеки признак на депресия и склонност към самоубийство. Почти никоя не стига докрай в желанието си, освен може би два-три случая годишно. Другите… е, сигурно прекалено им се живее. Понеже ако опиташ и се провалиш, просто те съсипват. За тая работа не се иска много ум в главата. Отвеждат те в една стаичка, прицелват се с лазерната сонда ето тук… — тя посочи челото си, — … и цък! После си ходиш с една такава щастлива усмивчица, не мислиш, не правиш нищо и пак раждаш. — Момичето потръпна. — По-скоро бих умряла… защото наказанието за провала е много по-страшно.

Помислих си кисело, че днес май страхотно се забавлявам. Съчувствах на Санда и другите като нея. Изобщо не се съмнявах обаче, че има и по-добър начин. Едва ли щеше да е по-малко жесток към някои от децата, защото тук сигурно би избухнала революция, ако важните хора се окажат лишени от нови тела. Но поне да не е толкова убийствен за жените като Санда. Един технологичен свят сигурно би позволил на майките да се занимават с каквото искат. Лесно си представях система, която щеше да стовари отговорността върху онзи, който трябва да я носи.

Защо например не принудят всекиго да си роди новото тяло? Нека сам реши дали ще обрече на смърт своето дете или себе си. Ако престанат да стерилизират жените, с тази размяна на тела това ще важи за всеки. Така ще е по-честно! Не и по-милостиво към пожертваните хлапета, но тогава поне само малцина ще се престрашат да изберат подобен път… и никой не би могъл да обърне гръб на съвестта си.

В началото прехвърчането от тяло в тяло ми се струваше страхотна възможност, но вече прозирах същината му. Беше болест, коварна болест, засегнала цялото население, налагаща тоталитарна система, за да се съхрани.